Като погледна отново към изображенията на Небесните същества, странните животни и другите форми на живот, които ги обслужваха, Тирг се замисли за картогианското оръжие за изхвърляне на снаряди и за механизмите, създадени от картогианските строители. Всички те бяха пример за елементарното начало на нови умения, които повтаряха процесите на самия Живот. Възможно ли е оръжията на Небесните същества и средствата, с които се придвижваха, да са продукт на същите умения, достигнали една много по-развита степен на съвършенство?
Продукт?
Възможно ли е Небесните същества да са създали оръжията и драконите? Но оръжията и драконите са машини. Първата машина трябва да е била създадена от нещо, което не е машина. В такъв случай възможно ли е Небесните същества да са самият Създател? Не, сигурно не. Подобна мисъл е пълен абсурд.
После Тирг си спомни, че идеята за въртене на колело с помощта на метанова пара някога също му беше изглеждала абсурдна.
19
— О, несъмнено, сигурна съм — каза Пенелопи Рамелсън, докато закусваха. — Бъртън ще се радва да разговаря с него.
Тя обърна глава, за да погледне съпруга си.
— Кога ще ти бъде удобно, скъпи?
Валери, братовчедката на Пенелопи, пристигнала от Масачузетс за целия уикенд, се усмихва в очакване.
Бъртън Рамелсън осъзна, че мисълта му се е върнала на бурята от протести, предизвикана в ООН от известието за намерението на главните западни сили едностранно да предявят претенции за Титан.
— А… какво? — попита той, като примигна и избърса устата си със салфетката. — Извинете ме, май още не съм се събудил напълно.
Пенелопи въздъхна.
— Валери говореше за Джереми — каза тя, като имаше предвид по-големия от синовете на Валери. — При положение че двамата с Джилиан са създали семейство, той смята, че има нужда от някаква работа… е, знаеш ли, от психологична гледна точка, предполагам, да чувства, че прави нещо за осигуряването им… нещо със собствени сили.
— Надявах се, че може би в ДЖЕСЕК имат нещо подходящо за него — каза Валери, като премина направо на въпроса.
Рамелсън се намръщи над кафето, което пиеше с двете жени, преди да се присъедини по-късно към Бул и някои други за една делова закуска.
— Хм, разбирам… Какво считаш за „подходящо“? Какво може да прави? Имам предвид, вярно ли е, че двамата с Джилиан са прекарали цялото си време в шляене из Далечния изток и Ривиерата, откакто са се оженили, фактически… а дотогава той не е правил нищо повече от това да кара яхтата си, нали?
— О, не бъди такъв свадлив стар скъперник още от сутринта, Бъртън — скара му се Пенелопи. — Те са млади и изживяват младостта си. Какво лошо има в това? Винаги си ни говорил каква нужда имаш в последно време от способни ръководители. Е, Джереми винаги ме е поразявал с таланта си и големите си способности. Мислех си, че има достатъчно възможности да го уредиш на някаква подобна работа… В края на краищата като начало не е необходимо да бъде на страшно отговорно място или нещо такова.
— Имам нужда от няколко ръководители на технически проекти и програмни директори — каза Рамелсън, все още неспособен да остави заядливия си тон. — Би ли могъл Джереми да се оправи със специалист по структурна динамика, десет години по-възрастен от него и с двадесегодишен опит? Какво знае той за доплеровия радар или за орбиталната механика. Това са хората, от които имам нужда.
— Сега вече се правиш на важен. Всичко, което…
— О, не исках да кажа подобно нещо — прекъсна я бързо Валери. — Може би нещо с по-малки изисквания, по-скоро в административните отдели, но да не е твърде еднообразно…
Тя му се усмихна очарователно с широко отворени очи.
— Нещо по-ефектно, с повече живец би отговаряло на неговия темперамент — маркетинг, може би, или реклама… Няма ли някакво подобно място, където би могъл да е полезен? Сигурно има, Бъртън.
Рамелсън допи кафето си и скришом направи гримаса. Двамата с Пенелопи можеха много по-свободно да говорят за това по-късно, без да му се налага да дава прибързани обещания. Освен това, като знаеше, че навярно вече го чакат, не искаше да се впуска във всичките „защо“ и „защото“.
— Днес ще говоря с Грег Бул за това — обеща той, после остави чашата си и се облегна назад, сякаш искаше да каже, че за момента разговорът по този въпрос е приключен.
Пенелопи погледна Валери и едва забележимо й кимна.
— И така, какво решихте да правите двете днес? — попита Рамелсън. — Нещо налудничаво и вълнуващо?