На другия край на Вашингтон Уолтър Конлън и Патрик Уитакър закусваха в „Хауард Джонсън“.
— Струва ми се, че Джери Маси доста се е озорил — каза Уитакър. — След цялата работа, която свършиха с Върнън по време на пътуването… Имам предвид, че са събрали достатъчно доказателства, за да развенчаят всичко казано и направено от Замбендорф след заминаването на мисията.
— Точно така — съгласи се Конлън над чинията с бъркани яйца и кайма, без обаче да е особено обезпокоен. Уитакър изглеждаше озадачен.
— Нима всичко не е било губене на време?
— Защо?
— Е, кой го е грижа вече? — сви рамене Уитакър. — В сравнение с това, което става сега на Титан, всичко изглежда дреболия, нали? Всеки, който сега се опита да прави въпрос от това, дали Замбендорф е извъртял няколко номера или не, просто ще излезе магаре, а Маси е достатъчно умен, за да го знае. Предполагам, че Маси и Върнън затова не съобщават повече за някакви по-значителни разкрития.
Конлън поклати глава.
— Те вероятно са наблюдавали Замбендорф по време на пътуването колкото да им мине времето — каза той. — Маси е достатъчно умен, за да схване, че не съм го изпратил толкова далече само за да разобличи един медиум… поне след като е разбрал къде всъщност е изпратена мисията и защо.
Уитакър смръщи чело.
— Искаш да кажеш, че задачата му изобщо не е била да издъни Замбендорф?
— Да, освен ако той самият не реши все пак — каза Конлън, без да вдига поглед от чинията. — ДЖЕСЕК и останалите си имаха официална версия, така че и аз трябваше да имам такава. Маси разбра това доста отдавна. Преди мисията да тръгне, уредих с един от висшите офицери от комуникацията на кораба Маси да разполага със самостоятелен канал, свързан директно с моя отдел на НАСО във Вашингтон и да не бъде ограничаван или цензуриран… просто за всеки случай. На Маси му беше казано доста след като тръгнаха.
— Добре, и за какво всъщност е там?
— Не знам — каза Конлън.
Уитакър изглеждаше съвсем изумен. Конлън поясни:
— Не съм абсолютно сигурен защо ДЖЕСЕК изпрати Замбендорф, но не е било само за да развлича на забавите в офицерската столова. Подозирам, че възнамеряват да използват неговата способност да влияе на общественото мнение и да им помогне да тласнат правителството в посока, която служи на техните интереси.
Уитакър беше шокиран.
— Ти се шегуваш, Уолт.
— Напротив — поклати глава Конлън. — Шутовските му номера биха могли да станат значителен фактор в определянето на международната политика.
— Но какво точно? — попита Уитакър. — Какво точно смятат да правят с него?
— Те не биха могли да имат някакви определени планове, преди да се разбрали какво е положението на Титан — каза Конлън. — Но сега знаят неща, които по-рано не са знаели. Имам чувството, че много скоро някой ще даде на Замбендорф по-особени нареждания. А когато Замбендорф разбере за какво всъщност е там, тогава Маси ще знае своята задача.
20
Греъм Спиърман се загледа през прозорчето на хладилната камера в една от биологичните лаборатории на „Орион“, където автоматичен манипулатор отрязваше образци за изследване от някакво кафеникаво, подобно на каучук вещество, взето от останките на чудноватите крачещи каруци, унищожени при сблъсъка с падуанските талоиди. Хладилната камера беше необходимост, тъй като при стайна температура повечето от псевдоорганичните материали на талоидите се разлагаха във вонящи течности. На работната площ около Спиърман данните от дисплеите показваха установеното от електронни и протонни микроскопи, хроматографи за газове и течности, електрофоретични анализатори, изотопна, рентгенова и ултразвукова апаратура и почти всички видове изобретени досега спектрометри. Спиърман вече беше направил анализ на запалителния химикал, изхвърлен от натоварените на падуанските бойни коли катапулти. Оказа се, че е вещество, богато на кислородно-въглеродни съединения, които, веднъж достигнали температура на запалване чрез въздействието на бързодействащ външен киселинен слой върху металната повърхност на мишената, в редуциращата атмосфера на Титан бяха опасно огнено оръжие. От видеозаписите се видя, че самите катапулти също са органични и представляваха огромни, с изящна форма растения, които изхвърляха снарядите или чрез освобождаване на натрупана механична енергия, или чрез акумулиран газ под налягане.
Със своите тридесет и няколко години, очила с дебели рамки и увиснали мустаци, облечен с карирана вълнена риза и джинси, Спиърман беше от сговорчивия тип хора, които Телма можеше да приеме като интересни, без да рискува накрая да се окаже, че са я използвали като кошче за идеологически отпадъци, ако прекара времето си в разговор с тях. Беше установила, че с повечето учени, особено с по-младите, проблемът е в това, че успешната им интелектуална реализация в една област понякога ги довежда до надценяване на собственото им мнение абсолютно за всичко, което превръщаше разговора в борба за оцеляване, тъй като всяка тема ставаше минно поле. Спиърман беше едно приятно изключение — нямаше политически възгледи, нямаше своя любима икономическа теория за решаване на световните проблеми с един замах, нямаше и маниакални представи за това, как трябва да живеят другите, за да направят света по-добър.