— Никога не съм виждал подобно нещо — каза той, като се обърна и махна с ръка към образеца зад прозорчето. — То е способно да расте, като развитието му зависи от големи съставни молекули, това е сигурно, но не може да се каже, че е живо. Някъде по средата е… Има някаква примитивна биохимия, но нищо, което да го доближава до живота на равнището на клетъчния метаболизъм. Виж, няма никакви клетки.
Телма изглеждаше заинтригувана, въртеше се бавно наляво-надясно с операторския стол пред конзолата с микроскопа, а Дейв Крукс слушаше, облегнат до вратата.
— Тогава от какво е направено? — попита Телма. — Как расте без клетки? Спиърман въздъхна.
— За да се даде изчерпателен отговор, ще са нужни може би години, а за момента го приеми за нещо като органичен кристал, но по-сложен… с изменения в структурата, които не съществуват при кристалите.
Той посочи образеца в хладилната камера.
— Това е част от единия крак. Има рудиментарна кръвоносна система, по която преминават хранителни вещества и го възстановяват, система от еластични тъкани, които му дават възможност да се движи, и мрежа от проводящи нишки, по които в отговор на приложена механична сила се предават електрически разряди. И това е всичко. То навежда на мисълта, че цялата структура може да се движи, ако нещо я тегли — нещо като пасивен фрикционен редуктор.
— Органично колело — каза Телма. Спиърман се ухили.
— Точно така. Нещо подобно.
— Ами не може ли да прави нещо друго, да се възпроизвежда, или нещо такова? — попита Крукс. Спиърман поклати глава.
— В никакъв случай. Както казах, може да се движи и да регенерира тялото си или части от него. Но в никакъв случай не може да се каже, че е живо.
Телма промълви:
— Как изобщо е могло да се развие подобно нещо, щом е неспособно да се възпроизвежда?
— Не се е развило — отговори простичко Спиърман.
— Тогава откъде е дошло?
— Единственото предположение е, че талоидите са го създали.
Телма и Крукс се спогледаха озадачено.
— Но как биха могли? — оспори Крукс. — Имам предвид, че техниката им е като в средновековието. Ти говориш за нещо, което може да изглежда недодялано в сравнение с познатите ни живи клетки, но то все пак е доста впечатляващо постижение на биотехниката.
— Удивително е — потвърди Спиърман. — Всъщност мисля, че нашето генно инженерство не би могло да постигне това — във всеки случай не без естествено съществуващи макромолекули, с които да се работи.
— Е, за това говорим — каза Телма. — Как биха могли талоидите да го направят?
Спиърман направи няколко крачки из лабораторията, после се обърна и разпери ръце.
— Вече имаме доста примери за наличие на сложни въглеводородни и азотни съединения в почвата, приличащи много на молекулите, за които се смята, че са предшественици на живота на Земята. Но явно на Титан те не са претърпели по-нататъшно развитие, вероятно поради ниската температура и липсата на силна йонизираща радиация и други мутагенни стимулатори. Е, в най-добрия случай можем да предположим, че талоидите по някакъв начин са се научили да обработват тези суровини и за известен период от време са развили технология за производства на това, което виждате тук.
Той отново махна към хладилната камера.
— Имам предвид точно производството. Това нещо не расте естествено. Те го ползват и за чудатите си къщи, както и за много други неща, които видяхме.
Джон Уебстър, англичанин, консултант по генно инженерство от Института по молекулярна биология в Кеймбридж, кимна от мястото си пред една разхвърляна работна банка, приклещена в ъгъла сред полици с бутилки и поставки за електронна апаратура.
— Изглежда е така. Това е нашата култура, обърната наопаки. Ние отглеждаме потомството си и това, с което се храним, а изработваме предмети от метал, извлечен от скалите. Храната и потомството на талоидите се правят на монтажни линии, докато те отглеждат предмети, израснали от органичните вещества, намерени в скалите и почвата. Това обяснява всичките тези „плантации“, на които се чудехме — те са заводите на талоидите.