Спиърман се върна при хладилната камера, надникна да види какво става вътре и въведе някаква команда от пулта за управление под прозорчето.
— Ако се покаже на един талоид някаква холоптропна част от компютърен процесор, сигурно ще бъде толкова озадачен, колкото и човек от средновековието, който се опитва да проумее мозъка на заек — подхвърли той през рамо. — На нас машините са ни ясни, защото сме в състояние да тръгнем от простото и да преминем към по-сложното — от скрипеца и лоста през динамото и парната машина до компютрите, ядрените централи и космическите кораби. Оттук вече можем да обясним всеки детайл от нашите творения и неговото предназначение, до последния болт и последната гайка на нещо от рода на „Орион“. Но проумяването на биологичните процеси не става толкова лесно, защото, вместо да имаме възможност да почнем от простото, ние се оказваме изправени пред най-сложното — крайните продукти на милиарди години еволюция. Без разбирането на ДНК, ролята на протеините, клетъчната диференциация и други подобни не е лесно да обясним целокупността на един заек или как преди всичко се е образувала тя.
Спиърман въведе друга команда, изчака да провери резултата и отново се обърна към останалите.
— Талоидите имат същия проблем. Те са изправени пред крайните продукти на една създадена преди много години чужда технология, вероятно и на милиони години еволюция след това, без да имат възможността да посещават колежите и институтите, които са посещавали чуждите инженери. Затова физичните науки са останали загадка за тях. Но биологическата наука е нещо, което те са успели до известна степен да схванат, като са използвали наличните ресурси.
Телма се замисли за няколко секунди.
— Искаш да кажеш, че за дълъг период от време те изобщо не са се и опитали да използват най-простите оръдия, тия, които знаем?… Имали са достатъчно подръчен материал. Изглежда… о, някак странно.
Спиърман се усмихна леко.
— Причината е твърде ясна, ако се замисли човек — каза той.
— Каква е? — попита Телма.
— Оръдията на труда, както знаем, са направени от преработени материали — метали, стъкло, пластмаси и т.н. — каза Спиърман. — С други думи, същите материали, които съществуват естествено навсякъде по Титан. Тях няма да ги има дълго. Нито пък ще го има дълго това, което някой се опита да направи с тях.
Крукс озадачено сви вежди.
— Защо смяташ така? Уебстър разпери ръце.
— Всичко това вероятно ще се окаже „храна“ за едно или друго нещо. Пък и… кой ще тръгне да прави оръдия, украшения и къщи от захарни пръчки и пица.
В столовата на екипажи в по-големия от двата сглобяеми купола, които представляваха база Генуа 1, беше топло, задушно и претъпкано. Маси взе от шубера канче кафе и поничка и се отдалечи от редицата масивни фигури в скафандри, които чакаха да закусят набързо минути преди поредната експедиция до града. След като преди около тридесет и шест часа беше пристигнал от „Орион“ и току-що се беше събудил, това наистина беше закуска, предположи той. Талоидите останаха все така активни в продължение на малко повече от десет земни дни, по време на най-силната обща осветеност на движещия се по шестнадесетдневната си орбита Титан, която беше резултат от прякото слънчево излъчване и от отразената светлина на Сатурн. Тъй като с едното си полукълбо Титан беше непрекъснато обърнат към Сатурн, едната му страна беше подложена на променливото въздействие на прякото излъчване и на отразената светлина, докато другата оставаше изложена само на пряко излъчване, като пространствата между тях получаваха смесица и от двете в различни дози. По този начин цикълът на светлината и мрака се явяваше сложна функция на орбиталното движение и освен това на различни места беше различен.
— Как е днес рационалистът? — чу се приветлив глас зад него. — Чувам, че това време на годината не е подходящо за разобличителна дейност.
Маси беше разпознал Замбендорф, преди още да се обърне. Въпреки че преди три месеца, когато напускаха Земята, много от учените в мисията бяха показали известно пренебрежение и равнодушие към Замбендорф и екипа му, по време на пътуването нещата значително се бяха променили. Сега Замбендорф, Абакоян, Телма и останалите се приемаха просто като нормална част от ежедневието на обществото от „Орион“. Дали това беше психологическият ефект на съвместното обитаване на една и съща, малка, формирана от човека и намираща се на стотици милиони мили от Земята среда, Маси не знаеше. Но в своите разговори с учените той беше открил обичайното чувство на благоразположение към Замбендорф и групата му като към хора, чието майсторство в избраната професия е неоспоримо. Пренебрежението си учените запазиха най-вече за тези, които предпочетоха да ласкаят екипа на Замбендорф.