Така че в края на краищата духовниците и Писанието в известен смисъл навярно са били прави, мислеше си Тирг. Ако лумианците наистина са Създателят, тогава Създателят наистина предлага спасение от мъките и робията на светския живот… но не в някакъв друг свят, а на тоя, просто като се изхвърлят мъките и робията от него. В края на краищата това щеше да бъде най-разумният и най-простият начин да се постигне подобна цел. Защо трябваше един Създател — особено така мъдър и всемогъщ, както го представяха духовниците — да избере по-трудния начин, за да промени нещата?
Но от дългия си и горчив опит Тирг се беше научил да не храни прекалено големи надежди за каквото и да е. Винаги имаше нещо, което може да се обърка, и обикновено така ставаше. Тирг се запита дали като създатели Небесните същества имат същия проблем.
— Това, което той прави, е несъвместимо с целите на политиката, утвърдена от Земята — каза Даниъл Лихърни на Каспър Ланг на борда на „Орион“. — Също така получавам оплаквания, че поведението му пречи на персонала, който е упълномощен, да направлява отношенията ни с чужденците, да изпълнява задълженията си по достатъчно ефикасен начин. Мога ли да разчитам на теб да уредиш въпроса?
— Искаш да кажеш, че Жиро придобива комплекс за малоценност, защото талоидите обръщат повече внимание на Замбендорф, отколкото на него. Зелцман смята, че не се е покрил със славата, която заслужава, а някой недоволен след научните светила — Вайнербаум, да речем — започва да завижда и смята, че е застрашено достойнството му — каза Лаят.
Той започвате да се отегчава от това, че се налага през цялото време да стои на кораба и да се занимава с проблемите на всички останали.
Лихърни изпухтя и се озъби:
— Слушай, този медиум се вре навсякъде и се е отдал на тоя спектакъл долу така като че цялата мисия е организирана не за друго, а да рекламира неговата дейност. Твоята корпорация го изпрати тук, Каспър, и е твое задължение да го контролираш. Така че мисли каквото си искаш, но аз искам да направиш нещо.
След час Ланг, още по-вкиснат след нетипичното за Лихърни избухване, седнал зад бюрото си гледаше мрачно Озмънд Периера.
— Къде е програмата за експериментите, които смятате да провеждате със Замбендорф? — попита той. Периера се обърка.
— Какво? Е, мислех, че това е само заради версията с Марс. Мислех…
— Корпорацията не ти плаща да мислиш, тя ти плаща да знаеш — избълва Ланг. — Имаш ли представа колко й струва изпращането на твоите хора на такова разстояние? Смятах, че сте тук, за да изследвате сериозни научни явления.
— Е, няма спор за това, но…
— Тогава колко време трябва да чакам, за да видя, че нещо се прави? — попита Ланг. — От теб се иска да организираш експерименталната програма, ясно ли е? Е, крайно време е да започнеш да организираш нещо. Не очакваш аз да го направя вместо теб, нали?
— Не, разбира се, че не, но аз… аз, това е… Той е долу, в база Генуа едно.
— Добре, доведи го обратно от база Генуа едно! — изрева Ланг. — Съгласих се да слезе веднъж долу да види повърхността. Добре — видя я. Сега го доведи тук и започвайте работата, за която сте изпратени. И никой, повтарям — никой от този екип да не слиза повече долу, докато не видим някакви резултати. Ясно?
Периера преглътна и закима бързо.
— Да, да, разбира се.
— Чудесно.
Ланг се пресегна и повика секретарката си на екрана на терминала.
— Кати, пусни веднага по системата съобщение до ръководството на персонала. Карл Замбендорф да се върне незабавно на кораба, слизането на повърхността на целия екип се забранява до второ нареждане.
22
Ескендером, крал на Кроаксия и предопределен за покровител на истинската вяра в Създателя, отпусна ръката си върху страничната облегалка на трона и се вторачи намръщено в нея, докато слушаше. В основата на стъпалата пред него, коленичил с единия си крак, Скерилиан, шпионинът, направи жест с ръка.
— Те летят — наведнъж по много пъти по дванадесет от тях — с опитомени дракони, дълги колкото е широк дворецът. Движат се по улиците на Менасим в странни чудовища на колела, големи колкото къщите. Кроят тайни планове в съюз с Клейпур, а сред горските машини извън града извършват с опитомените си създания и магическите растения разни ритуали. Направени са от горещи флуиди, покрити с мека обвивка, и разменят мисли, без да им пречи разстоянието, въпреки че не произнасят нито дума.