Ескендером седеше замислено, докато поглъщаше информацията, после вдигна глава и погледна въпросително Хоразорго, който стоеше от едната страна на стъпалата. Една от зрителните му матрици беше покрита с пластмасова превръзка, а върху дупката, оставена от липсващата му ръка, беше заварена метална плочка.
— Съществата и създанията, които им служат, не съм видял — каза Хоразорго. — Но драконите са същите като тия над Мераказин, — а по-малките дракони-шпиони всъщност връхлетяха върху нас, като пръскаха светкавици и огън. И виолетовата светлина е същата.
— За какво ли може да разговарят същества като тези с Клейпур? — попита Френелеч от мястото на върховния духовен глава — малко по-ниско и вдясно от трона.
— Моите осведомители са чули между картогианските съветници и офицери да се говори много за забранени занаяти и нечестиви сили, които еретици и прокълнати се мъчат да открият — отвърна Скерилиан. — Картогия се поставя в услуга на Черния господар, като става убежище за слугите му и база, от която той ще пороби света. Много слуги на злото, отказали се от светлината на вярата, за да служат на Клейпур — светския помощник на Черния господар — са събрани за тази цел — картографът Лофбейел и Задаващият забранени въпроси Тирг са сред най-скорошното попълнение.
Здравата матрица на Хоразорго светна гневно при споменаването на имената им.
— А сега Черният господар изглежда отново оказва помощ на Клейпур като компенсация за малката територия и ограничените възможности на Картогия — заключи Скерилиан.
Кралят погледна Френелеч.
— И така, Черният господар изпраща от небето дракони на Клейпур, за да му помогне. Виждам колко сили хвърлят духовниците на Кроаксия, Серетгин и другите държави от Свещения съюз за постигане на блясък и великолепие, чувам безкрайни молитви, песнопения и просби. Къде са тогава драконите на вашия Създател?
— Вярата ще победи злото — цитира в отговор Френелеч. — Това е изпитание, изпратено ни за проверка. Не трябва да се разколебаваме.
— Вярата на васкорианците помага ли им в тяхната борба за отхвърляне на игото на Клейпур? Въоръжих ги щедро, изпратих най-добрите ни офицери да ги обучават, а в последното сражение с войниците на Клейпур са били пометени. Новото картогианско оръжие, което изхвърля стоманени топчета на три пъти по-голямо разстояние, отколкото най-силния копиехвъргач, ще излезе по-ефикасно от цяла планина скучни книги или безкрайни заклинания.
— Оръжията на драконовите същества — измърмори Хоразорго и попипа несъзнателно рамото си. — И тях ги познавам добре.
Френелеч изглеждаше обезпокоен, но преди да може да отговори, Морморел, старшият съветник на краля, който, докато слушаше, крачеше бавно назад-назад, внезапно се обърна, застана в центъра на празното пространство пред трона и вдигна ръце, за да привлече вниманието. Скерилиан се изправи и се отдръпна почтително назад, а останалите извърнаха любопитно глави.
— Нашата тревога може би е прибързана — каза Морморел. — С какво точно се доказва предположението, което никой от нас не оспори, че тези дракони наистина са пратеници на Черния господар? Че носят същества, които притежават непознати за нас умения — знаем. Че идват от място, което не е отбелязано от достигналите до най-далечните райони наши пътешественици и изследователи — знаем. Но повече от това, откъде и защо идват, ние не знаем и можем само да предполагаме. Не е ли възможно, вместо да са изпратени от някое свръхестествено царство за изпълнение на зловещи планове за света, те по-скоро също да са изследователи, намерили за изгодно да се спазарят с Клейпур, като му се отплатят с това, от което той има полза, в замяна на онова, което те на свой ред са дошли отдалече да търсят?
В тронната зала настъпи тишина, докато присъстващите осмисляха заключението на Морморел.
— Вестта, че Клейпур е получил огромна чужда помощ, би могла да се превърне в източник на вдъхновение и решителност за нашия народ — промълви Хоразорго. — Дълго време той е смутен от неспособността на съюзните армии да покорят малката упорита Картогия.
— Какво биха търсили подобни същества в свят като нашия? — попита подозрително Ескендером.
— Никакви предположения не могат да ни изяснят това — отвърна Морморел. — Но какъвто и да е отговорът, способна ли е Картогия да предложи нещо, което да не може да бъде получено в по-голямо количество от по-обширните територии на Кроаксия или пък да не може да бъде направено от по-многочислените ни роби и работници? По този начин не само ще се спазарим по-добре от Клейпур, но и ще надминем всичко, което той е в състояние да предложи.