— Мммм…
Ескендером се облегна назад и потърка замислено брадата си. Зрителните му матрици бавно се озариха от светлина.
— Ако помощта на драконовите същества може така да промени малката Картогия, то тя би направила държава като Кроаксия…
— Непобедима — довърши Френелеч със сдържан глас. Морморел разбра, че е постигнал целта си. Той кимна бавно и доволно и огледа лицата около себе си.
— Непобедима не само срещу Картогия… а при нужда — и срещу Серетгин, Корбелио, Мунаксиос… Срещу всички.
Отново настъпи тишина. После Френелеч произнесе с глас, внезапно станал по-уверен:
— Това е божественият промисъл! Създателят е изпратил драконовите същества от другата страна на Бариерата, за да разнесат Истинската вяра по всички кътчета на робосвета. Ние сме избрани да приемем пратениците, които Черният господар чрез Клейпур се опитва да заблуди. Това, което трябва да направим, е да установим връзка с драконовите същества и да разберем какво им е наредил Създателят да търсят. Така е решил Той да ни разкрие Своята воля.
Ескендером погледна към Скерилиан.
— Да си видял или чул нещо, което да показва какво искат от Клейпур?
— Нищо. Но не съм имал такава цел.
— Тогава това вече ще ти бъде целта — отсече Ескендером. — Твоята задача е да се върнеш веднага в Картогия и да разбереш какво искат драконовите същества за своята помощ. Упълномощен си да говориш от името на кроаксианската корона да изразиш нашето желание за пряк диалог и по твоя преценка да направиш подходящи предложения, които да осигурят постигането на такъв резултат.
— Веднага ще се приготвя — каза Скерилиан.
— Да тръгне и един от твоите офицери — каза Ескендером на Хоразорго. — Скерилиан може да има нужда от воински умения. Освен това искам да чуя мнението на военен специалист, който непосредствено е наблюдавал тези драконови същества.
— Моля за Вашето кралско разрешение лично да го придружа — отговори веднага Хоразорго.
Ескендером се намръщи, не желаейки да повдига въпрос за състоянието на своя капитан. Хоразорго видя как погледът на краля се премести от очите към ръката му.
— Щом мога да се върна от Мераказин пеша и ранен, сигурно мога да издържа с придружител, на кон и възстановен. Нито пък мисията на Скерилиан ще бъде изложена на опасност, защото личното ми отношение в случая ще компенсира това, което е загубено физически.
Ескендером го погледна за момент, после се обърна към Скерилиан:
— Ти ще отсъдиш, твоят корпус може да пострада, не моят. Имаш ли доверие на Хоразорго да те придружава? Отговори честно, шпионино. Сега не е време да оставяме страхът да не оскърбим някого да влияе на разсъдъка и благоразумието.
— Шпионинът не трябва никога да бъде видян и чут — отвърна Скерилиан. — Какво значение има външният вид на някой, който не съществува? Склонността към неразумни и рисковани постъпки в тая работа повече пречи, отколкото помага, а Хоразорго има достатъчно основание да ги отбягва. Имам пълно доверие в него за изпълнението на общата ни задача.
Кралят задържа за момент погледа си върху тях, после кимна…
— Така да бъде!
Той стана от трона, слезе по стъпалата, после спря, сякаш се сети за нещо, и се обърна към Върховния духовен глава:
— Мисля, че е добре да се помолиш за успеха им — каза той, след което се обърна и се отдалечи.
23
Все едно си в гроб, помисли си Каспър Ланг, или в ледена пещера в глетчер, която е прекалено дълбока, за да проникне светлината.
След като Замбендорф и екипът му бяха върнати на кораба и в дипломатическата група на Жиро се бяха освободили места и след като дейността в Генуа и около града беше станала по-организирана, Ланг се беше възползвал от възможността да слезе на повърхността и да се включи по-пряко в събитията. Беше видял невероятната бъркотия от разпръсната машинария и изоставени съоръжения, които заобикаляха базата и се разпростираха далече зад лъчите на прожекторите, струящи от няколкото поста около района; призрачните очертания на чудатите, култивирани градски къщи и огромните ледени здания по пътя към двореца на Артур, който, разбира се, беше наречен Камелот, странните облечени двукраки роботи и другите машини, събрали се край пътя да гледат. Сега седеше неудобно в една просторна ледена зала вътре в Камелот, в която имаше дори голяма маса, макар и не кръгла. Срещу него, подобни на гигантски изправени насекоми в слабия кръг светлина, разпръсвана от инсталираните от инженерите на НАСО две маломощни лампи, седяха Артур и няколко други талоиди. От двете му страни Жиро, Зелцман и останалите земни представители в своите съставени от няколко части лъскави, подобни на машини облекла, изглеждаха не по-малко зловещо. Повечето от мебелите бяха с причудливите псевдорастителни форми, типични за света на талоидите, а стените — неясен и мрачен фон — бяха покрити с изтъкани от жица драперии и странни композиции от пластмаса и метал. Разговорите се водеха от няколко часа.