— Кажи им, че не са ни разбрали правилно, Конрад — прозвуча на локалната честота в шлема на Ланг гласът на Жиро. — Нямаме намерение да експлоатираме хората им или да поставим твърде ниска цена на техния труд. Всеки, който се стреми към икономическо процъфтяване, трябва да работи за него точно както ние сме работили на Земята. Другояче не може да бъде.
Зелцман превключи на друг звуков канал, свързан кабелно с електронния блок на масата пред него.
— Съжалявам — каза той. — Вие все още не ни разбирате правилно. Земните жители не искат да експлоатират труда на талоидите. Титан трябва да работи за своето благополучие точно както Земята е работила за своето.
Минаха няколко секунди, докато микропроцесорът в блока направи обмен с по-големия компютър, намиращ се в комуникационния център в база Генуа 1. После на екрана пред Зелцман се появи:
„ЕКСПЛОАТИРАТ ТРУДА НА ТАЛОИДИТЕ“ — БЕЗ СЪОТВЕТСТВИЕ. ЕКВИВАЛЕНТНА ФРАЗА?
Зелцман се замисли за секунда.
— Облага от труда на талоидите, която не се заплаща — каза той.
БЛАГОПОЛУЧИЕ = БОГАТСТВО? в този контекст — осведоми се апаратурата.
— Богатство за всички талоиди — отвърна Зелцман.
На екрана излезе:
СЪЖАЛЯВАМ. ВИЕ ВСЕ ОЩЕ НЕ НИ РАЗБИРАТЕ ПРАВИЛНО. ЗЕМНИТЕ ЖИТЕЛИ НЕ ИСКАТ ОТ ТРУДА НА ТАЛОИДИТЕ ОБЛАГА, КОЯТО НЕ СЕ ЗАПЛАЩА. ТИТАН ТРЯБВА ДА РАБОТИ ЗА БЛАГОПОЛУЧИЕТО НА ВСИЧКИ ТАЛОИДИ ТОЧНО КАКТО ЗЕМЯТА Е РАБОТИЛА ЗА БЛАГОПОЛУЧИЕТО НА ВСИЧКИ ТАЛОИДИ.
Зелцман въздъхна.
— Изтрий последната дума. Въведи „земни жители“. Апаратурата го изпълни.
— Добре.
„Транслаторът“, който Дейв Крукс, Лейън Кийхоу и някои други специалисти по импулсна техника и разчитане бяха създали и продължаваха да усъвършенстват, не толкова превеждаше, колкото даваше възможност на двете страни, чиито родни езици взаимно бяха не само неразбираеми, но и неуловими за слуха, в диалогична форма да „нареждат“ фактически на апаратурата да отбелязва казаното и да „помни“ неговото значение. Тя извършваше това чрез съпоставими разчитаеми редувания на образци човешки глас със сбор от кодирани импулсни образци на талоидите, съхранени в компютъризираната библиотека, която непрекъснато се обогатяваше. Като откриваше талоидския еквивалент на даден идентифициран отрязък от реч, вложен в нея, тя синтезираше съответстващия ултразвуков талоидски импулсен поток, като по този начин осигуряваше честотната промяна и времевата компресия, необходими за предаване на информация от една степен на разбираемост на друга. Извършваше изцяло и обратния процес. Съответствията се определяха не чрез точните правила на граматиката или чрез някакво сложно програмиране, а просто чрез взаимно съгласуване между двете страни посредством проби и грешки. Така системата беше започнала от съвсем груб начален вариант и непрекъснато се развиваше.
— Недобре разбрали — чу се от говорещото растение. — Лумианци не искат добро от бзз-бзз трак-ззззип робосъщества бъдат роби не свободни. Бък-бък Робия работи здраво получава много добро за робосъщества пиуууу чъп както Лумия работи здраво получава много добро зза чък-чък-чак-чак-чак лумианци.
Тирг се намръщи съсредоточено.
— Мисля, че не са ни разбрали правилно — каза той. — Смятат, че се страхуваме, да не би да са дошли да ни поробят.
— Тяхното растение май преувеличава загрижеността ни — отбеляза Клейпур. — Моето възражение не е заради това, че ще ни направят роби, защото е ясно, че са можели досега да го направят, ако това е било желанието им, а заради впечатлението им, че животът на нашите хора е моя собственост, която продавам или разменям както си искам, вместо те самите свободно да решават какво да правят с него.
— Какво е това „добро“, което, като работим, ще го имаме и в нашия свят така, както те го имат в своя? — попита Лофбейел.
— Навярно оръжията и другите средства за унищожение, с които толкова много и с такова усърдие ни занимаваха — отговори Дорнвалд.