— Единственият начин да се окаже натиск върху населението като цяло е посредством неговите водачи — каза Жиро, свалил с облекчение шлема си в кабината на транспортьора, докато се измъкваха от покрайнините на Генуа. — Но как да стане, когато водачът смята, че може за една нощ да стъпи в двадесет и първия век и моментално за стане цивилизован? Имам предвид, че тяхната култура все още е варварска — най-малко векове от степента на развитие, на която могат да овладеят техниката. Но как може да ги накараш да разберат това и да ги убедиш, че трябва да бъдат търпеливи и да не проиграват това, което държат да спечелят? Това е проблемът, Каспър.
— Всичко е резултат от илюзията за величие, която си създадоха от разговорите със Замбендорф и неговите смахнати — каза кисело Каспър Ланг. — Не трябваше изобщо да ги допускаме до тях.
— Съгласен съм, но станалото си е станало — отвърна Жиро. — Той сега поне е вън от играта. Надявам се, че си му намерил достатъчно работа, докато ни потрябва — достатъчно, за да не направи още някоя беля.
— За всичко съм се погрижил — каза Ланг. — Озмънд Периера и оня чалнат канадски психолог са го натиснали яко. Чудо е, че намира време да яде и да спи.
— Значи няма възможност да се набърка в нашите работи с Артур? — попита Жиро просто за да бъде сигурен.
— Никаква. Даже и да има време, как би могъл да направи нещо? Ако намери начин да слезе от кораба, никога няма да бъде допуснат до базата.
— Е, радвам се да чуя поне това, Каспър — каза Жиро.
— Положението и така е достатъчно сложно.
— Не се тревожи — каза самоуверено Ланг.
Клейпур и останалите се върнаха в заседателната зала на резиденцията и извадиха скритото в един сандък виждащо растение, което Носещият цвете им беше подарил, преди да се върне при големия дракон отвъд небето. Дорнвалд запали отново виолетовата светлина, която позволяваше на растението да вижда, а Тирг натисна бутона, който щеше да отвори другото око вътре в дракона. Всички впиха очаквателно очи в магическото прозорче.
В една от кабините на „Орион“ Озмънд Периера и Малкълм Уейд седяха, заобиколени от листове хартия, като се взираха напрегнато в изреченията, които се появяваха на компютъра пред тях, и от време на време отговаряха, като натискаха бутоните по клавиатурата. Екранът показваше опитите на Замбендорф, който се намираше в друга, запечатана кабина, без никакви средства за връзка, освен нагласен само за двустранна връзка терминал, да отгатне съдържанието на запечатани пликове, да познае произволни поредици от цифри и карти и да опише рисунки, направени от двамата експериментатори както им скимне. По общото мнение на Периера и Уейд използването за връзка само на ограничен брой предварително определени мнемонични кодове щеше да изключи възможността несъзнателно да подскажат каквото и да било.
Това всъщност нямаше никакво значение, защото Джо Фелбърг беше инсталирал в тяхната кабина подслушвателно устройство, за което и през ум не им беше минало да проверят, а те и двамата говореха твърде много. Също така не им беше минало през ума да проверят дали запечатаната кабина не е разпечатана и дали вътре не се е настанил някой друг вместо Замбендорф… Телма и Клариса например; докато едната работеше на терминала, другата стоеше при нея за компания. В края на краищата всяко подозрение за измама беше немислимо — за какво му трябваше на Замбендорф да мами, след като беше истински медиум?
Въпреки че всичко вървеше мъчително бавно, резултатите, които Периера и Уейд получаваха, бяха привидно окуражителни — достатъчно фактически, за да ги изолира за няколко дни. А това, разбира се, беше целта.
В дневната на екипа Замбендорф се разхождаше неспокойно назад-назад, докато Ото Абакоян и Джо Фелбърг съсредоточено се занимаваха с последните записи на преговорите, получени от скрития в заседателната зала на Артур втори транслатор. Апаратурата, която Замбендорф беше подарил на талоидите, преди да се върне на „Орион“, беше резултат от съвместни усилия — изработена от Джо Фелбърг по чертежи, получени от Лейън Кийхоу, от части, доставени от Дейв Крукс, и терминал, откраднат от Абакоян от склада за електронна техника на „Орион“. От нея се получаваха не само копия от видеозаписите, представяни на лингвистите на Жиро, но и пълен звукозапис на разговорите на земните, политици по радиото.