— Основният проблем на съвременното технически развито общество е, че се оставя да го управляват политици, а не хора, притежаващи способността да го разбират — измърмори раздразнено Замбендорф. — Те все още имат манталитета на деветнадесети век. Как може да се очаква да решават сложни икономически въпроси, след като не са достатъчно компетентни да се справят с една разпродажба. Могат ли да извършат нещо, което изисква поне малко знания и интелект?
Дру Уест повдигна рамене от ъгъла.
— Хората им позволяват — каза той. — Ако хората изберат пуяци да им казват какво да правят, ще имат проблеми. Не можеш да виниш пуяците. Конституцията не ти гарантира интелигентно правителство, гарантира ти представително правителство. И точно това се получава — нашето правителство е точно такова.
— Бедата в тази проклета система е, че тя подбира по умението да бъдеш избран и нищо повече… което изисква единствено способност да избудалкаш достатъчно хора, докато получиш гласовете им — избоботи Замбендорф. — За нещастие личните качества, необходими за достигането на някаква длъжност, на практика са противоположни на тези, които изисква самата длъжност. При подбор, през който можеш да минеш само с измама, едва ли може да изпъкнат честни хора, нали? Ти смяташ, че това е съвсем очевидно, Дру, и все пак…
— Викат ни от Камелот — каза през рамо Абакоян, докато Фелбърг се пресягаше да, включи комуникационния терминал до тях.
— Галилео с Артур и някои други — каза Фелбърг. Замбендорф млъкна и се приближи да види, зад него Уест стана и прекоси стаята.
Тирг вече беше свикнал с вида на лумианците без външната им обвивка. Как не се разпадаха и запазваха формата си беше достатъчно голяма загадка, отделен въпрос как успяваха да се движат насам-натам. Явно имаха някаква втора, „вътрешна обвивка“, въпреки че как една обвивка може да бъде вътре в това, което обвива, Тирг никак не можеше да си представи. Може би беше нещо като усилващите пръти, с които строителите и другите занаятчии придаваха форма на органичните си изделия. Черноглавият гледаше в магическото око, а зад него се виждаха Носещия цвете и Гладколикият. След кратка размяна на поздрави Тирг започна мъчителния процес на предаване на въпросите и тревогите, които бяха възникнали по време на последната среща с лумианците-търговци.
Замбендорф ставаше все по-мрачен, докато слушаше коментара на Абакоян, след като съобщението постепенно започна да придобива смисъл.
— Държали са се както им казахме и не са направили никакви отстъпки — извести Абакоян. — Общо взето, така е, както предполагахме — Жиро и хората му се опитват да ги убедят да започнат масово организирано производство в интерес на Земята. Опитват се да създадат колония, Карл. ДЖЕСЕК и правителството също трябва да са в играта. Галилео казва, че Артур моли да потвърдим, че постъпва правилно и че ще се погрижим всичко да завърши добре.
— Казват, че все още ни вярват, но предполагам, че се нуждаят от още едно уверение — каза Фелбърг.
Замбендорф се взря в чуждоземните метални лица, вперили погледи в него от ледената гробница на хиляди мили от тях. Плод на въображението му ли беше това или наистина виждаше доверието и молбата да не останат измамени, изписани по тези странни, неподвижни лица? Имаше нещо, което правеше решимостта му да не ги подведе по-силна от тази, предизвикана някога от хора. Той долови, че и другите от екипа му чувстват същото. Въпреки че никой не го спомена направо, просто не беше нужно, всички го чувстваха. Каквото и да беше събрало заедно тези странни индивиди, сега то прозвуча като обща струна във всеки от тях.
— Всичко, което засега мога да кажа, е да им предадеш да имат вяра в нас — каза Замбендорф. — Още не е дошло времето ние да направим нещо.
Какво точно можеше да направи той не знаеше — за пръв път в живота си не беше в състояние да измисли нещо конструктивно.
Фелбърг започна да предава по терминала и известно време си игра с екрана.
— Галилео смята, че говориш като духовник — каза Абакоян на Замбендорф.
Замбендорф се усмихва леко. Щом талоидите могат за се шегуват, ще се оправят.
— Кажи им, че те не са втора категория граждани, Джо — каза той. — Трябва да се гордеят с това, което са, да вярват в себе си и да търгуват с нас само като равноправни партньори.
— Галилео пита кой кого будалка — каза Фелбърг, като следеше екрана. — Искат да знаят как могат да станат равноправни със същества, които могат да вършат чудеса.