— Ние не сме богове. Трябва да вярват, че и те могат да се научат — отвърна му Замбендорф.
— Можем да ги научим да вършат чудеса? — уточни Фелбърг, докато екранът предаваше отговора.
— Чудеса няма — каза Замбендорф. — Щом знаеш как да правиш чудо, то престава да е такова. Чудеса съществуват само в главите на тези, които вярват в тях.
— Галилео иска да знае откъде, по дяволите, знаеш.
— О, можеш да го увериш, че съм специалист по чудесата — отвърна Замбендорф.
24
В директивата от Земята за линията на поведение се изразяваше становището, че генуезците искат да се изготви и да се осъществи от разстояние, близо милиард мили, програма за подпомагане на развитието им, която би разорила западния свят, дори и да беше приемлива по принцип. Предложението беше абсолютно непрактично, а също така и недопустимо от идеологическа гледна точка. Жиро и Ланг подновиха преговорите и проведоха няколко още по-продължителни и тежки заседания, като обясняваха на Артур и неговото обкръжение, че от самото начало те трябва да мислят как ще се отплатят за облагите, които се надяват да получат.
На Клейпур му стана ясно, че ако робосъществата сътрудничат, следват указанията на лумианците и работят здраво, за да накарат горите да произвеждат това, което на Лумия очевидно се ценеше високо, в края на краищата ще придобият знания. Естествено робосъществата не можеха да очакват облагите да се получат веднага — на лумианците им е било необходимо много време, за да стигнат до сегашното състояние на познание от равнище, сравнимо с това на Робия. За Клейпур обещанието за спасение в бъдещето в замяна на търпението, покорството, усърдието и жертвите в настоящето звучеше подозрително познато. Напредък не беше постигнат и Клейпур започна да чувства, че лумианците стават нетърпеливи.
Тогава Лиоканор, шефът на картогианското разузнаване, докладва, че кроаксиканският шпионин Скерилиан отново е влязъл в Картогия, придружен от едноръко робосъщество, засега идентифицирано като Хоразорго, за когото се смяташе, че е загинал в Мераказин. Любопитен да разбере намеренията на Кроаксия, Клейпур нареди двамата да бъдат наблюдавани, но не се разтревожи. За нещастие малката група войници, която ги следеше от границата, беше атакувана от васкорианците и ги изпусна. По-късно Скерилиан беше видян в околностите на Менасим, близо до драконовия лагер на лумианците, а не след дълго — в гората с група лумианци. Преди картогианците да могат да попречат с нещо, двамата кроаксианци бяха видени да се връщат в лагера с колите на лумианците и да влизат в него. Провалът на проследяването на двамата шпиони в такъв критичен момент будеше тревога, но нищо не можеше да се направи. В стремежа си да разбере колкото е възможно повече какво става, Клейпур осведоми Носещия цвете за случилото се, като същевременно му обясни различията между Кроаксия и Картогия и го запозна с новата история на двете държави.
Замбендорф се учуди, че официално не беше съобщено нищо за контакта с двамата талоиди — кръстени от земните представители Джеймс Бонд и лорд Нелсън, както установи екипът, — които бяха дошли от вражеската на Генуа държава Падуа. После Джо Фелбърг научи от Дейв Крукс, че тяхното съдействие е било необходимо в база Генуа, за да се програмира транслаторът за падуанската разновидност на талоидската реч така, както за генуезката. Един от младшите служители в щаба на Жиро сподели с Абакоян, че се правят планове за преустановяване на преговорите в Генуа и за кацане на политическата делегация на друго място. Служителят не знаеше кое точно е определеното място, но Телма разбра от своя смел капитан от НАСО, че Бонд и Нелсън тайно ще бъдат прехвърлени някъде в околностите на друг талоидски град, на по-малко от триста мили от Генуа от другата страна на пустинята, и ще бъдат изпратени да предупредят своите управници за присъствието на чужденците. Артур и Леонардо, който очевидно беше генуезкият специалист по картография и география, потвърдиха по личния канал на Замбендорф от Камелот, че градът е Падуа. Следователно каквото и да се беше получило между Жиро & Сие и двамата падуанци, то явно се беше оказало достатъчно интересно за Жиро, за да прекъсне преговорите с Артур и да ги поднови на друга място.
Жиро и дипломатите посетиха Падуа три пъти, като всеки път кацаха на едно отдалечено място, а падуанските водачи идваха при тях — вероятно пазеха срещите си в тайна от широките падуански маси. Същевременно на „Орион“ не беше направено никакво официално съобщение за събитията — бюлетините и информационните съобщения продължаваха да отразяват дейността на научните екипи в Генуа и около града, които бяха оставени са си вършат работата, без по нещо да личи, че политическото ръководство поне за известно време се е оттеглило.