Замбендорф удържа на обещанието си да информира Артур за всичко въпреки опасенията, които неминуемо щяха да предизвикат сред генуезците съобщените от него новини. Питаше са дали това, което прави, не е несъзнателен опит да компенсира невъзможността да направи нещо друго. Той установи, че за него е важно да може да покаже на талоидите нещо, което да ги увери, че надеждите и очакванията им, свързани с него, не са напразни. За пръв път в живота си той съжаляваше, че не притежава способностите, които му приписваха, а най-жалкото беше, че тези способности не трябваше да са нито свръхестествени, нито свръхчовешки. Въпреки че пред екипа си той продължаваше да демонстрира увереност и непоколебим оптимизъм, вътрешно той никога не беше се чувствал толкова безпомощен и разстроен.
Тогава беше повикан в глобус I за среща с Лихърни, Жиро и Каспър Ланг. Съгласието му разговорът да остане в тайна ще бъде оценено, се казваше в съобщението — явно Ланг най-после беше разбрал, че да нарежда на Замбендорф какво да прави не е най-добрият начин да постигне нещо. Замбендорф съответно се отплати, като запази случая за себе си.
— Решихме да те запознаем с някои събития, случили се напоследък — каза Даниъл Лихърни, като бъркаше кафето си, седнал в долепената до административните помещения лична кабина. — Счетохме, че генуезците са твърдоглави и не желаят сътрудничество и преди известно време преустановихме преговорите с тях. Сега проучваме възможността за връзка с падуанците, която е по-обещаваща.
— Хм. Разбирам… — измърмори уклончиво Замбендорф от другата страна на масата, без изобщо да разбира нещо.
Той отпи от чашата си и погледна здравото, с масивна челюст лице на Лихърни под стоманеносивата, сресана назад коса. След излизането в извънземна орбита Лихърни се стремеше да отбягва Замбендорф, като оставяше на подчинените си, обикновено на Каспър Ланг, да поддържат връзка с него. Внезапната му покана за разговор на четири очи, особено по въпрос, сметнат за прекалено деликатен, за да стане публично достояние, можеше само да означава, че Замбендорф му трябва за нещо. Какво беше това нещо — нито едно от възможните обяснения, които минаха през ума на Замбендорф, не го задоволиха особено и отговорите му засега бяха предпазливи, но изпълнени с любопитство.
— Възгледите на падуанците са по-практични, те имат по-добра представа за действителността — каза Лихърни в отговор на незададения въпрос, изписан по лицето на Замбендорф. — Проблемът с генуезците е, че те настояват за една напълно нереална програма, която не само ги лишава от шанса да отбележат някакъв напредък в бъдеще, но е и несъвместима с нашата собствена политика и интереси.
С други думи, падуанците може да бъдат убедени да приемат спогодбата, която той беше казал на Артур да отхвърли, помисли си Замбендорф. Той вече знаеше от разговорите си с Артур и Галилео, че целта на земните представители е да си осигурят съдействието на талоидите, за да поставят под контрол част от феноменалния промишлен потенциал на Титан и да превърнат тази луна в организиран комплекс за масово производство, способен да задоволи нуждите на Земята в такава степен, че сегашната производителност на всички страни, взети заедно, да изглежда нищожна. Излишно беше да се споменава, че който установи контрол над тази дейност щеше да спечели милиарди и за пръв път в историята щеше да упражнява неоспорима политическа власт в действително световен мащаб. Но Замбендорф още не можеше да разбере каква е неговата роля във всичко това. Той премести поглед към Жиро, който беше водил последните разговори с падуанците — както по-рано с Артур и генуезците.
Жиро, блед мъж с високо заоблено чело, големи синьо-сиви очи и оредяла отгоре коса, погледна за момент Лихърни, после каза:
— Падуанското общество е подчинено на религиозни догми и вярвания в много по-голяма степен, отколкото генуезкото. Поне така изглежда засега.
— На някакви мистични схващания, във всеки случай — допълни Замбендорф.
От разговорите си с Галилео той беше останал със същите впечатления за падуанците.
— На този етап, каквото и тълкуване да правим, в него винаги ще има силен субективен елемент.
— Както и да е — каза Жиро. — Но ако разглеждаме нещата по аналогия, властта в падуанската държава явно е поделена между духовенството и светската аристокрация. Нашият контакт е с водещата фигура на втората група — краля, ако приемем тази титла. Нарекохме го Хенри. Той би дал мило и драго, за да успее да се отърве от духовниците и да управлява държавата самостоятелно.