Сега, когато първите парченца от мозайката бяха поставени, Замбендорф започна да разбира за какво става дума. Без съмнение Хенри управляваше голяма част от работната сила на талоидите и земните искаха да се домогнат до нея.
— Но духовниците няма да се предадат толкова лесно — предположи Замбендорф. Жиро кимна.
— По традиция те имат силно влияние върху населението и могат да си осигурят широка подкрепа на основата на несигурност, страх, предразсъдъци — както обикновено става. Те не са сила за пренебрегване.
— И така, какъв е планът — да се помогне на Хенри да се отърве от духовниците, а в замяна на това да се осигурят множество талоиди, които да работят на плантациите? — попита Замбендорф с открита насмешка в гласа.
Жиро изглеждаше разколебан. Замбендорф отново погледна към Лихърни.
Лихърни облиза горната си устна и сви вежди.
— Нека да кажем — да помогнем за смяната на съществуващата система на духовенството с друга, върху която Хенри ще може да упражнява по-голям контрол — отговори той. — Може би ще бъде грешка да унищожим напълно духовенството. В края на краищата то има значителна стойност като вече установено средство за обществен контрол.
— Мисля, че Дан иска да каже — временен механизъм за поддържане на обществения ред по време на преходния период към една по-съвременна държавна форма — подхвърли припряно Жиро.
— Разбира се — каза Лихърни.
Сега вече Замбендорф започна да разбира каква роля може да играе във всичко това човек като него.
— Хенри има ли конкретно предвид някой, който да оглави това ново, послушно духовенство, което му е необходимо? — осведоми се той. Жиро кимна.
— Но не някой, с когото сме се срещали. Не сме разговаряли с никого от духовниците, само с Хенри и част от обкръжението му.
— Хм… Това няма да бъде сегашният духовен глава, епископ, магьосник или каквото е там — каза Замбендорф. — Ако някой такъв трябва толкова да бъде понижен, последното нещо, което Хенри би си позволил, е да му остави някаква власт и да го чака да си излее злобата. Най-добрият вариант за Хенри е да се отърве напълно от него и да го замести с някой от по-низшите санове — някой, който ще се чувства несигурен след такова голямо повишение и винаги ще бъде негов човек. Но Хенри достатъчно прилича на Макиавели, за да знае всичко това.
— Това си е проблем на Хенри — каза Жиро. — Знаем само, че вече се е спрял на един. Нарекохме го Распутин.
Замбендорф се облегна назад в креслото си, сключи пръсти под брадата и бавно изгледа трите лица около себе си.
— И този Распутин, разбира се, ще трябва да направи някой и друг ефектен фокус, за да дискредитира сегашния главен чудотворец и да заеме длъжността, нали? — подхвърли той небрежно. — Той трябва да бъде достатъчно убедителен, за да може не само да впечатли обикновения талоид от улицата, но и да привлече на своя страна достатъчно голяма част от духовниците. Чудя се към кого ли бихте се обърнали, ако искате да помогнете на някого да сътвори чудесата, които да свършат цялата тая работа.
Каспър Ланг, който от известно време слушаше мълчаливо, се размърда нетърпеливо в креслото си. Омръзна му заобиколният начин, по който Замбендорф разговаряше, за да си даде време да обмисли. Сега Замбендорф щеше да задълбае още повече, като почне да пита защо трябва да се интересува и какво общо има той с всичко това. После Жиро в типичния за него маниер щеше да се втурне да го убеждава и да му обяснява всички аспекти и изгоди. Ланг виждаше, че нещата отиват натам. Не искаше да слуша всичко това.
— Слушай — каза той, като се обърна към Замбендорф.
— Теб те бива по измамите и си майстор на мошеничествата — може би най-добрият в бранша…
Той вдигна ръка, за да прекъсне каквото и да е възражение от страна на Замбендорф.
— Нека да не се задълбочаваме в това, дали си честен или не. Сега говорим за нещо, което е сериозно, нали? Ланг замълча за секунда, после продължи:
— Откакто за пръв път се появи в Европа, ти се движиш в една посока — нагоре, за да станеш най-големият от големите на всички времена — с по-големи сензации, по-големи тълпи, по-голяма слава, по-голяма банкова сметка. Такава е била амбицията ти винаги.
Ланг разпери леко ръце.
— Ти си достатъчно умен, за да схванеш, че цялата тая работа на Титан, ако я свършим както трябва, би означавала края на империята на Съветите и връщането на западната промишленост и търговия на позицията на неоспоримо световно господство, което пък означава, че доста хора ще станат много богати. Твоята полза, Замбендорф, е, че можеш да си запазиш място в клуба — един много специален клуб. Към каквото и да си се стремял досега в живота си, то вече няма значение. Това е то — златната мина, истинският ти голям шанс.