— Какво става, за Бога! — извика Реймънд. — Какво? Тейлър! Та това си ти! — кресна той.
Но в стаята внезапно прокънтя онзи зловещ звук, който само стоманата бе способна да издава. Сред омайния полумрак, пронизван само от лунните лъчи, Тия зърна мълниеносно сребристо проблясване. В следващия миг сабята на Тейлър бе опряна о гърлото на Реймънд.
— Спри! Веднага спри! — изпищя ужасената жена.
Ала сабята не се помръдна от сънната артерия, ускорено пулсираща покрай гърлото на полковника. Очите на Тейлър оставаха впити в лицето на Тия, а челюстите му — яростно стиснати.
— Аха, като че ли най-после успях да привлека вниманието ти — ледено процеди Тейлър.
Искаше й се да умре още сега, в този миг.
Но той със сигурност по-късно ще я убие.
Затвори очи и безмълвно се помоли тази кошмарна нощ да се стопи, да изчезне нейде или просто да не се бе сбъдвала. Не се очакваше той да се появи тук. Предполагаше се, че сега би трябвало да бъде някъде далеч на север! Мили Боже, ако тя знаеше, че Тейлър е наблизо, щеше да преглътне цялата си гордост и смирено да го моли за благоволението му, за да изпроси съдействието му в тази отчаяно дръзка игра, в която се бе впуснала. Тя нямаше друг изход — трябваше да спаси баща си.
— Съжалявам — заговори Тейлър, — но тази малка и очарователна авантюра май стигна прекалено далеч. Полковник Уиър, ако обичате, станете внимателно от леглото.
— Дяволите да те вземат, Тейлър Дъглас! Ще платиш с главата си за всичко това! Кълна ти се! И как се вмъкна тук? — сърдито изкрещя Уиър, след като се надигна, преглъщайки задъхано, вбесен от това, че му бяха прекъснали удоволствието, при това виновникът бе негов заклет враг.
— През вратата, сър.
Тия въздъхна облекчено. Слава Богу, нещата не бяха стигнали твърде далеч. Реймънд Уиър не бе успял да смъкне бричовете си. Но тогава ситуацията внезапно стана още по-страшна за нея.
Защото сабята на Тейлър Дъглас се опря в разголената й гръд.
— Ставай, Тия. В името на Бога, облечи някакви дрехи. До гуша ми дойде да те намирам гола навсякъде, където отида, освен, разбира се, в нашето брачно легло.
— Във вашето брачно легло! — повтори смаяният Реймънд.
— А, бедничкият, ти навярно си най-изненаданият в цялата тази история. Това би могло да ти спаси живота. Досега те мислех за почтен мъж, макар и фанатик. Но да, аз наистина казах „брачно легло“. Не ме ли чу? Макар че ми е много тъжно да го призная, тази лейди лъже и мами. Тя за никого не може да се омъжи, понеже вече е женена. Но си остава хитра и лукава като лисица — такава си беше още от деня, в който я видях за пръв път. И е готова всичко да жертва за преуспяването на Юга. Не се уморява да играе своите игри! И всичко в името на каузата на южняците, нали така. Тия?
Смъртно засегната, Тия стисна ръце пред гърдите си в опит да прикрие голотата си и да издигне преграда срещу неговите саркастично-горчиви нападки. Но какво ще предприеме той сега? Нали се бе заклела да не играе ролята, с която бе станала известна, откакто се срещнаха за пръв път.
Е, тази нощ не яздеше като лейди Годайва1. Вече бе изпитала гнева му. Ала никога не го бе виждала толкова вбесен. Но нали самият той й беше наредил да се върне в дома си, той я бе пропъдил. И дори не й бе писал нито ред.
Освен това тази вечер нямаше избор.
Затова се опита да намери убежище в гнева си, хвана върха на острието, за да захвърли сабята, и скочи от леглото. Отчаяно искаше да измисли нещо, което да спаси достойнството й в тази толкова нелепа и унизителна ситуация. Усещаше върху себе си втренчения поглед на съпруга си. Дори бе учудена, че още не я е пронизал със сабята си.
— Тия? — възкликна Реймънд и внезапната болка в гласа му я накара да трепне. Трябваше да си припомни, че той се готвеше да убие баща й. — Ти наистина ли си омъжена за него?
— Да.
— Но защо тогава дойде при мен тази нощ? — грубо попита той — отказваше да се прости с илюзията, че тя е изгаряла от желание по него.
— Ти се готвеше да атакуваш Симарон — обясни му тя и добави с много по-горчива нотка: — А след като го превземеш, първо щеше да убиеш баща ми.
Реймънд поклати глава.
— Баща ти? О, не, Тия… Исках само да завзема имението. Нищо повече не съм възнамерявал да извърша.
— Това не е истина! Баща ми щеше да бъде убит, разстрелян или обесен!
Да, това бе самата истина. Ужасяващата истина, която можеше да се прочете в очите на полковник Реймънд Уиър. Той все пак бе честен мъж, макар и по своему, и не му се удаваше лесно да лъже хората около себе си.
— Щях да пощадя живота му… заради теб!
1
Лейди Годайва (1040–1088), съпруга на Леофопк, саксонски граф на Мърсия, който й обещал да намали тежките данъци, измъчващи поданиците му, ако тя препусне гола на кон през гр. Ковънтри. Благодарното население почтително затворило кепенците на прозорците, само любопитният Том намерил пролука, през която да надзърта, заради което изгубил зрението си. — Б.пр.