— „Пари Соар!“
Вестникарчето погледна предпазливо към входа. Знаеше, че там обикновено стои старата продавачка на вестници. То подаде на Равик сгънатия вестник, уж случайно, грабна монетата и избяга.
„Трябва да ме е познал — помисли той. — Иначе не би дошъл.“ Не бе очаквал подобно нещо. Сега имаше само една възможност: да стои, да види какво ще прави и да действа съобразно с това.
Взе вестника, прегледа заглавията и го остави пак на масата.
Хааке го погледна.
— Хубава вечер — каза после на немски.
Равик кимна.
— Набито око, нали? — усмихна се Хааке.
— Очевидно.
— Забелязах ви още, докато стоях вътре.
Равик кимна с учтиво безразличие. Беше ужасно притеснен. Не можеше да разбере какви са намеренията му. Той нямаше откъде да знае, че Равик живее незаконно във Франция. Но Гестапо може би е осведомено и за това. Всъщност никога не беше късно.
— Познах ви веднага — каза Хааке.
Равик го погледна.
— По белега — каза Хааке, като посочи челото на Равик. — Били сте член на студентска корпорация. Следователно сте немец или сте следвали в Германия.
Той се засмя. Равик продължаваше да го гледа. Невероятно! Направо смешно! Той въздъхна дълбоко и с внезапно облекчение. Хааке не го бе познал. Смяташе, че белегът на челото му е от дуел. Равик се засмя. Хааке също. Трябваше да забие нокти в дланта на ръката си, за да престане.
— Така ли е? — попита Хааке с радостна гордост.
— Да, така е.
Белегът на челото! Останал му беше от боя в подземията на Гестапо. Самият Хааке присъстваше. Тогава кръвта се стичаше в очите и устата му. А Хааке мислеше сега, че тоя белег е следа от дуел и се гордееше, че е познал.
Келнерът донесе коняка. Хааке го помириса като добър познавач и заяви:
— Това поне имате. Хубави коняци. — Иначе… — Той смигна на Равик. — Всичко друго е гнило. Народ от рентиери. Искат само спокойствие и приятен живот. Напълно безпомощни пред нас.
Равик помисли, че не може да заговори, или ако заговори, ще трябва да счупи чашата в ръба на масата и да забие острите й ръбове в очите на Хааке. Взе я внимателно, изпи я и пак я сложи на масата.
— Какво пиете? — запита Хааке.
— Перно, заместител на абсента.
— О, абсент! Питието, което прави французите импотентни, нали? — Хааке се усмихна. — Извинете. Нямах намерение да правя никакви лични намеци.
— Той е забранен — каза Равик. — Това е безвреден заместител. Разправят, че абсентът причинява безплодие, а не импотентност. Затова е забранен. Това е анасон.
„Потръгна“ — помисли той. — И то без особено вълнение. Ето че можеше да говори с него, и то спокойно, без да се притеснява. Дълбоко в душата му ревеше черна буря, но привидно беше спокоен.
— Тук ли живеете? — попита Хааке.
— Да.
— Отдавна ли?
— Винаги.
— Разбирам — каза той. — Германец, роден в чужбина, нали?
Равик кимна. Хааке отпи от коняка си.
— Някои от най-добрите ни хора са родени в чужбина. Заместникът на фюрера е роден в Египет. Розенберг — в Русия. Даре дойде от Аржентина. По-важни са политическите убеждения, нали?
— Само те — отговори Равик.
— Така мисля и аз. — Лицето на Хааке светна от задоволство. Наведе се леко през масата, сякаш удари в същото време токовете си под масата. — Позволете ми, впрочем… фон Хааке.
Равик повтори церемонията.
— Хорн.
Това беше едно от предишните му имена.
— Фон Хорн ли? — попита той.
— Да.
Хааке кимна. Стана по-интимен. Срещнал бе човек от своята класа.
— Трябва да познавате добре Париж, нали?
— Доста.
— Нямам предвид музеите. — Хааке се ухили като светски човек.
— Разбирам какво искате да кажете.
„Един арийски свръхчовек желае да блудства, а не знае къде да отиде — помисли Равик. — Да мога да го отведа в някое тайно кътче, самотно бистро или забутан вертеп!“ — съобрази веднага той. Някъде, където няма да го безпокоят и да му пречат.
— Тук има най-различни заведения, нали? — попита Хааке.
— От скоро ли сте в Париж?
— Идвам всеки две седмици за по два-три дни. Нещо като контрол. Много важна мисия. Свършихме хубава работа през последната година. Всичко върви чудесно. Не мога да говоря по тоя въпрос, но… — Хааке се засмя. — Тук може да купите всичко. Продажна пасмина! Знаем почти всичко, което ни е потребно. Няма защо дори да търсим сведения. Те сами ни ги носят. Предателство под форма на родолюбие. Последица от партийната система. Всяка партия предава другата и страната за собствени облаги. А от това печелим ние. Тук имаме много съмишленици. В най-влиятелните кръгове.
Той вдигна чашата си, разгледа я, откри, че е празна и я остави.