— Да. Чудесно е. Последната новост са магнитните мини и торпеда. Вчера четох някъде за тях. Ако пропуснат целта си, правят обход, докато я открият. Ние сме ужасно изобретателна раса.
Вебер обърна към него червендалестото си лице. То преливаше от добродушие.
— И пак с вашата война, Равик! Тя е толкова далеко от нас, колкото и луната. Всички приказки за война са само средство за политически натиск. Нищо повече. Повярвайте ми!
Кожата приличаше на синкав седеф. Лицето — пепеляво. Златистата коса блестеше в силно осветената операционна. Тя изпъкваше така ярко на пепелявото лице, че блясъкът й изглеждаше просто неприличен. Косата беше единственото живо и искрящо нещо — сякаш животът бе напуснал вече тялото и се бе вкопчил само в нея.
Младата жена на операционната маса беше много хубава. Стройна, висока, с лице, незасегнато от сянката на дълбокия унес, създадена за разкош и любов.
От нея течеше малко кръв. Съвсем малко.
— Матката ли сте отворили? — обърна се Равик към Дюран.
— Да.
— И?
Дюран не отговори. Равик вдигна глава. Дюран го погледна втренчено.
— Добре — каза Равик — засега няма нужда от сестри. Тук сме трима лекари. Достатъчно е.
Дюран кимна и даде знак с ръка. Сестрите и асистентът излязоха.
— И какво?… — попита Равик след излизането им.
— Можете сам да видите — отговори Дюран.
— Не.
Равик виждаше. Но искаше Дюран да признае пред Вебер. Така беше по-сигурно.
— Бременност в третия месец. Кръвоизлив. Трябваше да се направи кюртаж. Изглежда, че е засегната вътрешната стена.
— И?… — продължаваше разпита си Равик. Погледна Дюран в лицето. На него бе изписана безпомощна ярост. „Ще ме намрази за цял живот — помисли той. — Най-вече за това, че и Вебер ще разбере.“
— Перфорация — отвърна Дюран.
— С кюретката ли?
— Разбира се — каза след кратко мълчание Дюран. — С какво друго?
Кръвоизливът бе престанал. Равик продължи мълчаливо прегледа. После се изправи.
— Направили сте перфорация. Не сте забелязали. При перфорацията сте измъкнали през отвора и едно черво. Но не сте познали какво е. Сметнали сте, изглежда, че е част от зародишната обвивка. И сте го срязали. Така ли е?
Челото на Дюран плувна в пот. Брадата му под маската се движеше, сякаш дъвчеше много голяма хапка.
— Възможно е.
— От колко време оперирате?
— Почти четвърт час преди да дойдете.
— Вътрешен кръвоизлив. Нараняване на тънките черва. Опасност от инфекция. Трябва да се зашие червото и да се извади матката. Незабавно.
— Какво? — запита Дюран.
— Сам знаете какво — каза Равик.
Погледът на Дюран пламна.
— Да, знам! Не ви повиках, за да ми го кажете.
— Не мога да направя нищо друго. Повикайте помощниците си и продължете по-нататък. Съветвам ви да го сторите колкото може по-бързо.
— Аз съм много разстроен. Не желаете ли да довършите операцията вместо мен?
— Не. Както знаете, аз живея незаконно във Франция и нямам право да оперирам.
— Вие… — започна Дюран и млъкна.
„Прислужници, незавършили студенти, масажисти, асистенти, всички твърдят, че са били видни лекари в Германия…“ Равик не бе забравил думите на Дюран пред Левал.
— Господин Левал ми обясни това, преди да ме изсели — отговори после той.
И забеляза, че Вебер вдигна глава… Дюран не продума.
— Доктор Вебер може да направи операцията вместо вас — каза Равик.
— Вие сте оперирали толкова пъти вместо мен. Ако хонорарът…
— Хонорарът няма значение. Откакто съм се завърнал, вече не оперирам. Особено пък пациенти, които не са дали предварително съгласието си за съответната операция.
Дюран го погледна втренчено.
— Не можем да спрем упойката, за да попитаме пациентката.
— Можете. Само че има вероятност да стане инфекция.
Цялото лице на Дюран бе мокро. Вебер погледна Равик. Той му кимна.
— Може ли да се доверим на сестрите ви? — обърна се Вебер към Дюран.
— Да…
— Не се нуждаем от асистент — обърна се Вебер към Равик. — Ще бъдем трима лекари и две сестри.
— Равик… — Дюран замълча.
— Трябваше да повикате Бино — заяви Равик. — Малон. Или Мартел. Всички те са отлични хирурзи.
Дюран не отговори.
— Ще признаете ли в присъствието на Вебер, че сте перфорирали матката и сте засегнали едно черво, което сте сметнали за зародишна обвивка?
Мина известно време, накрая Дюран отговори дрезгаво:
— Да.
— Ще признаете ли също, че сте помолили Вебер да извърши хистеректомия, резекция на червата и анастомозис при мое асистиране, понеже съм бил случайно с него?
— Да.
— Ще поемете ли изцяло отговорност за операцията и последиците от нея, както и за обстоятелството, че пациентката не е била предварително уведомена и не е дала съгласието си?
— Разбира се — изграка Дюран.
— Добре. Повикайте сестрите. Няма нужда от асистента. Обяснете му, че сте позволили на Вебер и на мене да ви асистираме при един особен и сложен случай. По силата на някакво старо обещание или нещо подобно. Можете да давате упойката. Трябва ли сестрите пак да се приготвят?
— Не. Съседната стая е също така обеззаразена.
— Толкова по-добре.