— Какво ще пиете?
— Не знам. Каквото и да е.
— Два калвадоса — каза Равик на келнера, който беше по жилетка и със запретнати ръкави — и един пакет „Честърфилд“.
— Нямаме — каза келнерът, — имаме само френски.
— Добре, тогава един пакет „Лоран“, зелени.
— Нямаме и зелени, а само сини.
Равик погледна голата ръка на келнера, където имаше татуировка на пристъпваща в облаците гола жена. Проследявайки погледа му, келнерът сви ръката си на юмрук и започна да си движи мускулите. Коремът на жената в облаците се разклати похотливо.
— Добре, донесете сини — каза Равик.
— Може да е останал някой пакет зелени — ухили се келнерът и се отдалечи.
Равик го проследи с поглед.
— С червени пантофи — каза той, — а на ръката — жена, която играе кючек. Трябва да е служил в турската флота.
Жената се облегна на масата. Облегна се така, като че нямаше намерение да вдигне никога ръцете си. Личеше си, че за тях са полагани големи грижи, но това не значеше нищо. Макар и големи, грижите не бяха достатъчни. Равик забеляза, че нокътът на десния среден пръст е счупен. Лакът на места бе изтъркан.
Келнерът донесе чаши и цигари.
— „Лоран“, зелени. Все пак намерих един пакет.
— Не се и съмнявах. Във флотата ли сте бил?
— Не. В цирк.
— Толкова по-добре. — Равик подаде едната чаша на жената. — Хайде, пийнете. Това е най-доброто в случая. Или искате кафе?
— Не.
— Изпийте го на един дъх.
Жената кимна и изпи чашата. Равик я наблюдаваше. Тя имаше безцветно, почти безизразно лице. Устните бяха сочни, но бледи, очертанията им — зацапани. Само косите бяха много хубави — лъскави и естествено руси. На главата имаше барета, а под шлифера беше облечена с тъмносин, копринен костюм. Бе ушит от добър шивач, но зеленият камък на пръстена й беше твърде голям, за да е истински.
— Искате ли още една чашка? — попита Равик. Тя кимна.
Той даде знак на келнера.
— Още два калвадоса, но в по-големи чаши.
— В по-големи чаши ли? И по-пълни?
— Да.
— Значи, два двойни калвадоса.
— Отгатнахте.
Равик реши да изпие бързо чашата и да си отиде. Беше отегчен и безкрайно уморен. Обикновено беше много търпелив в такива случаи; имаше зад себе си повече от четиридесет години бурен живот. Но подобно положение му беше много добре познато. Отдавна живееше в Париж и не можеше да спи добре — а в такъв случай човек вижда много неща.
Келнерът донесе чашите. Равик взе парливата и приятна ябълкова ракия и я постави внимателно пред жената.
— Изпийте и тази. Не помага много, но стопля. А каквото и да ви се е случило, не го взимайте много присърце. Нищо не е вечно на този свят.
Жената го погледна, без да пие.
— Така е — каза Равик. — Особено нощем. Нощта преувеличава всичко.
Жената продължаваше да го гледа. Най-после каза:
— Няма нужда да ме утешавате.
— Толкова по-добре.
Равик се огледа за келнера. Дотегнало му бе. Познаваше тоя тип жени. „Трябва да е рускиня — помисли си. — Няма сили името си да каже, а се перчи.“ — Рускиня ли сте? — запита той.
— Не.
Равик плати и стана да се сбогува. В същия миг стана и жената. Тя стори това мълчаливо и съвсем естествено. Равик я погледна неуверено. „Добре — помисли той, — може да се разделим и яавън.“ Започнало бе да вали. Равик се спря пред вратата.
— В каква посока сте? — запита той, решен да тръгне в обратната.
— Не зная. Все едно накъде.
— Но къде живеете?
Жената направи бързо движение.
— Не мога да отида там! Не, не мога! Само там не!
Очите й се изпълниха внезапно с безумен страх. „Скарала се е — помисли Равик — и е избягала. До утре на обед ще размисли и ще се върне.“
— Нямате ли някои познати, при които бихте могли да отидете? Бихте могли да им телефонирате от бистрото.
— Не, нямам никого.
— Но трябва да отидете някъде. Нямате ли пари за хотел?
— Имам.
— Идете в хотел тогава. Има много в страничните улици.
Жената не отговори.
— Трябва да отидете някъде — каза нетърпеливо Равик. — Не може да останете на улицата в този дъжд.
Жената се загърна по-грижливо в шлифера си.
— Имате право — каза тя, като че бе взела внезапно решение. — Имате право. Благодаря. Не се безпокойте повече за мене. Ще намеря къде да отида. Благодаря. — Тя прихвана с една ръка яката на шлифера си. — Благодаря ви за всичко.