Вратата отново се отвори.
— От полицията ли сте? — попита небръснатият мъж.
— Ако бях от полицията, нямаше да чакам тук.
— Влезте.
Мъжът въведе Равик през един тъмен коридор в препълнена с мебели стая. Плюшен диван и няколко позлатени стола, килим имитация обюсон, орехов бюфет, пасторални картини по стените. Пред прозореца метална поставка с кафез, а в него — едно канарче. Във всяко свободно кътче порцеланови и гипсови статуетки.
Госпожа Буше влезе. Беше невероятно дебела, облечена в много широко и не дотам чисто кимоно. Истинско чудовище с гладко и хубаво лице, като се изключи неспокойният поглед.
— Какво обичате, господине? — запита тя с делови тон, без да сяда.
— Дойдох заради Люсиен Мартине — каза Равик като стана. — Вие сте й правили аборт.
— Глупости — отговори веднага невъзмутимо жената. — Не познавам никаква Люсиен Мартине и не правя аборти. Грешите или пък някой ви е излъгал.
Тя се приготви да тръгне, сякаш въпросът бе приключен. Но не тръгна. Равик чакаше.
— Нещо друго? — обърна се тя.
— Абортът не е направен както трябва. Девойката получи силен кръвоизлив и за малко не умря. Трябваше да бъде оперирана. Аз я оперирах.
— Това е лъжа — изсъска веднага госпожа Буше. — Лъжа! Мръсници! Вършат глупости, а после топят другите. Ще я науча аз нея. Мръсница такава. Моят адвокат ще уреди въпроса. Хората ме знаят, плащам си данъците и ще видим дали тази безсрамна уличница…
Равик я наблюдаваше с възхищение. Изразът на лицето й не се промени въпреки това избухване. То си остана гладко и хубаво — само устата й се сви и затрака като картечница.
— Девойката не иска много — прекъсна я той. — Само да й върнете платения хонорар.
— Платения хонорар ли? — изсмя се госпожа Буше. — Кога съм получавала хонорар от нея? Има ли разписка?
— Не, разбира се. Вие едва ли давате разписки.
— Никога не съм я виждала. Кой ще й повярва?
— Тя има свидетели. Оперирана бе в клиниката на доктор Вебер. Диагнозата беше ясна. За случая е съставен протокол.
— Може да имате хиляди протоколи. Откъде личи, че аз съм направила нещо? Болница! Доктор Вебер! Ще умра от смях. Мръсница като нея в такава изискана болница! Нямате ли си друга работа!
— Напротив. Слушайте! Девойката ви е платила триста франка. Може да ви осъди да й платите обезщетение.
Вратата се отвори. Възчерният мъж се появи на прага.
— Какво има, Адел?
— Нищо. Да ме съди за обезщетение ли? Ако отиде в съда, нея ще осъдят. Преди всичко нея; това е сигурно, защото ще признае, че е абортирала. А обстоятелството, че абортът е бил извършен от мен, трябва да се докаже — нещо, което тя не може да направи.
Възчерният мъж измърмори нещо.
— Спокойно, Роже — каза госпожа Буше. — Иди си!
— Брюние е оттатък.
— Добре. Кажи му да почака. Нали знаеш…
Мъжът кимна и излезе, оставяйки след себе си силна миризма на коняк. Равик подуши.
— Стар коняк — каза той. — Най-малко от преди тридесет-четиридесет години. Блазе на тия, които пият такова нещо рано следобед.
Госпожа Буше го погледна за миг втренчено, малко озадачена, след това сви бавно устни.
— Вярно. Искате ли една чашка?
— Защо не.
Въпреки пълнотата си тя стигна поразително бързо и тихо до вратата.
— Роже!
Мъжът се появи.
— Пак си пил от хубавия коняк! Не лъжи, познах по миризмата! Донеси бутилката. Без приказки, донеси бутилката!
— Почерпих Брюние — отвърна Роже, като донесе бутилката. — Той ме накара да пийна с него.
Госпожа Буше не отговори. Затвори вратата и извади една кристална чаша от ореховия бюфет. Равик я погледна с отвращение. На чашата имаше гравирана женска глава. Госпожа Буше наля и остави чашата на украсената с пауни покривка.
— Изглеждате разумен човек, господине — каза тя.
Равик не можеше да й откаже известна почит. Тя не беше от желязо, както бе казала Люсиен. А от нещо по-лошо. От каучук. Желязото може да се пречупи. Каучукът — никога. Доводите й против възможността за получаване обезщетение бяха правилни.
— Вашата операция се е оказала несполучлива — каза той. — Имаше сериозни последици. Достатъчно основание да върнете парите.
— Връщате ли вие хонорара, ако пациентът ви умре след операция?
— Не. Но понякога изобщо не вземаме хонорар. От Люсиен например.
— Тогава защо вдига толкова шум? — попита госпожа Буше, като го погледна. — Трябва да е доволна.
— Моите почитания, госпожо — каза Равик, вдигайки чашата. — Човек не може да ви победи.
Жената остави бавно бутилката на масата.
— Мнозина вече са се опитвали, господине — заяви тя. — Но вие изглеждате по-разумен. Мислите ли, че тази професия е приятна? Или че всичките пари са за мене? Полицията получава почти сто франка от тия триста, които съм взела. Мислите ли, че иначе бих могла да работя? Един вече е дошъл и чака навън, за да получи пари. Трябва да ги подкупвам, да ги подкупвам непрестанно; няма друг изход. Казвам ви това тук, на четири очи; но ако се опитате да го използувате, ще го отрека, а и полицията ще потули работата. Повярвайте ми.