— Вярвам ви.
Госпожа Буше му хвърли бърз поглед. Като видя, че в отговора му няма насмешка, премести един стол по-близко до него и седна. Премести го като перце. Изглеждаше невероятно силна за дебелината си. Наля отново чашата със запазения за подкупване коняк.
— Триста франка изглеждат много пари; но има и други разходи освен полицията. Наемът е за мен, разбира се, много по-висок, отколкото за всеки друг. Пране, инструменти — за мен всичко е двойно по-скъпо, отколкото за вас, лекарите; комисионни, подкупи — трябва да съм в добри отношения с всички — черпене, подаръци за Нова година и за рождените дни на чиновниците и жените им. Всичко това не е малко, господине. Понякога не ми остава почти нищо.
— Не отричам.
— Тогава?
— Осъждам само това, което е станало с Люсиен.
— Нима такива неща не се случват и на лекарите? — запита веднага госпожа Буше.
— Вече много рядко.
— Слушайте, господине — каза тя, като се поизправи. — Аз съм откровена. Предупреждавам всяка девойка, че се излага на известна опасност. И все пак ни една не си отива. Молят ме да ги спася. Плачат отчаяни, искат да се самоубият, ако не им помогна. Какви сцени се разиграват тук! Търкалят се на пода и ме молят. Виждате ли олющения ъгъл на бюфета? Една богата дама направи в отчаянието ся това. Аз й помогнах. Искате ли да ви покажа нещо? В кухнята има пет килограма мармалад от сливи, изпратен вчера от нея. В знак на благодарност, макар че си плати. Ще ви кажа нещо, господине… — Госпожа Буше повиши глас, който стана същевременно и по-плътен: — Вие може да ме наричате презрително мошеничка, но за други съм благодетелка и ангел.
Тя стана. Кимоното й величествено се развяваше. Канарчето като по заповед запя в клетката. И Равик стана, чувстваше се като в оперета. А същевременно знаеше, че госпожа Буше не преувеличава.
— Добре — каза той. — Ще си отида. Но за Люсиен не сте била благодетелка.
— Би трябвало да я видите по-рано. Какво иска още? Оздравя, детето се махна, а тя не искаше нищо друго. Пък няма да плаща и за болницата.
— Тя никога вече не ще може да има деца.
Госпожа Буше се поколеба само за миг. След това заяви, без да се трогне:
— Толкова по-добре. От това тази малка уличница ще бъде само доволна.
Равик разбра, че не може нищо повече да направи.
— Довиждане, госпожо Буше — каза той. — Интересно ми беше да се запозная с вас.
Тя се приближи към него. Равик предпочиташе да не се ръкува. Тя изобщо нямаше такова намерение, а сниши интимно глас:
— Вие сте разумен човек, господине. По-разумен от повечето лекари. Жалко, че… — Тя се поколеба и го погледна насърчително. — Понякога се нуждая от опитен лекар.
Равик не възрази, защото искаше да чуе по-нататък.
— Вие няма да имате никакви неприятности — добави госпожа Буше. — Само за особени случаи. — Тя загледа като котка, която дебне някое птиче. — Понякога има заможни пациентки… Плащането става винаги предварително. А що се отнася до полицията, няма никаква опасност, абсолютно никаква… Предполагам, че стотина франка допълнително няма да са ви излишни… — тя го потупа по рамото — на такъв хубав мъж като вас…
След това взе с широка усмивка бутилката.
— Какво ще кажете?
— Благодаря — отвърна Равик, като задържа ръката й. — Повече не. Ще се напия — отказа той неохотно, защото конякът беше отличен. Бутилката нямаше етикет и сигурно бе от първокласна частна изба. — Ще помисля по тоя въпрос. Пак ще дойда. Бих желал да видя инструментите ви. Може би ще мога да ви дам някои съвети.
— Ще ви ги покажа, като дойдете. А вие ще ми покажете документите си. Доверие за доверие.
— Вие ми оказахте вече известно доверие.
— Ни най-малко — усмихна се госпожа Буше. — Аз ви направих само предложение, което мога винаги да отрека. Ясно е, че не сте французин. Бежанец навярно. — Тя се усмихна още по-широко и го погледна хладно. — Хората няма да ви повярват и в най-добрия случай ще ви поискат френска диплома, каквато сигурно нямате. В хола има един полицай. Ако желаете, можете да ме издадете веднага. Но знам, че няма да го направите. Можете да помислите за предложението ми. Няма ли да ми кажете името и адреса си?