Би трябвало да спре дотук, а след това да демонстрира Признанието си, че е наясно с важността на проблема. Но, по дяволите! Шейн беше измислил това пътуване, без да се допита до нея, нарочно, защото много добре знаеше колко важен е този филм за нейната кариера!
— Но и филмът ми е важен, Шейн! — добави сега тя, като се постара да не звучи прекалено наставнически. Но вместо това прозвуча хленчещо. И сякаш чу в главата си гласа на доктор Винсънт: „Хленчене, Хокане, Хилавост — трите «Х», които влошават брака още повече!“
— Хубаво — отбеляза надменно Шейн, като че ли през цялото време се бе надявал на точно такъв отговор. И затвори.
— Ще ти звънна утре. Веднага щом се приземя! — изрече Уенди в празната слушалка.
После изключи телефона си и го метна в куфарчето.
Върна се на мястото си и седна. Каза си, че не трябва да мисли за току-що проведения разговор, защото не е в състояние да стори нищо друго. Започна да ровичка в чантата си. Накрая извади червена копринена маска за сън (коледен подарък от Магда), малка метална кутийка, в която имаше тапи за уши, и шишенце сънотворни, дадени й от лекаря. Всичко това нареди върху малката масичка до ръката си.
Самолетът потегли от пистата с леко потрепване. Уенди се приведе през мястото си и опря чело о прозореца, наслаждавайки се на хладината му. Пое си дълбоко дъх, опитвайки се да се успокои. Предстояха й седем часа свобода — седем блажени часа, през които не можеше да бъде открита нито по телефона, нито по имейла.
Най-неочаквано в главата й зазвуча гласът на Шейн: „Без мен всичко се разпада. Точно и затова си тръгнах. За да покажа на Уенди какво е да живее без мен!“
Запозна доктор Винсънт с тази стряскаща информация още на първата им среща. Уенди успя само да се усмихне едва-едва. Защото горчивата истина бе, че той е прав.
Което беше принудена да признае пред себе си вечерта, когато се прибра, и завари Тайлър с надрискани гащички.
Самолетът набра скорост по пистата и се издигна над земята. Двигателите му работеха на пълни обороти. Бръмченето се превърна в подигравателен смях. Стюардесата й донесе още една чаша шампанско. Уенди си взе едно сънотворно хапче и го глътна с виното. После натисна бутоните на седалката, за да я свали надолу, постави си две възглавници под главата, зави се с лекото шалче и затвори очи.
Бръмченето на двигателите продължаваше да й се присмива.
В главата й автоматично нахлуха десетки мисли. Без никакъв ред и порядък. Селдън Роуз, „Парцаливите пилигрими“, Боб Уейбърн, Шейн (и неговото все по-чудато поведение), доктор Винсънт, петнисто пони, Виктори и Лин Бенет (това пък за какво?), акото в гащичките на Тайлър… беше истински ад! Детето си бе свалило долнището на пижамката и акото бе протекло от гащичките му и се бе размазало по чаршафите. Както стана ясно, Тайлър не бе ходил в тоалетната цял ден (както доктор Винсънт им беше обяснила, задържал го е, в подсъзнателен опит да го запази за себе си) и когато накрая си е легнал да спи, е изгубил контрол над тялото си.
Това беше най-гадният ден от всички след напускането на Шейн, най-отвратителната последица от този негов акт.
През въпросния следобед бяха пристигнали дневните снимки от първите два дена на работата по „Парцаливите пилигрими“, вече с три дена закъснение, и тя нямаше друг избор, освен да ги прегледа. Не бяха много добри — четири часа пълни глупости, които трябваше да бъдат заснети наново (при цена половин милион долара три снимачни дена означаваха огромно надвишаване на бюджета). Затова тя бе прекарала следващите няколко часа в трескави разговори с Румъния и Западното крайбрежие. Бе излязла от офиса си чак в девет вечерта, без да успее да разреши проблема, обзета от смразяващото чувство, че пет години работа са отишли напразно. Само за да бъде посрещната вкъщи от още по-голям хаос. Тайлър стоеше на леглото си и пищеше, Магда се опитваше да потуши писъците му, надула докрай звука на телевизора, а госпожа Минивър стоеше в стаята на Тайлър с увисналата на крака й Клоуи и плачеше. И като че ли това не беше достатъчно, ами някой чукаше на вратата — съседите се оплаквали от шума.
В стаята на Тайлър вонеше на лайна и за момент Уенди се уплаши да не повърне. Госпожа Минивър изтръгна Клоуи от себе си и я подаде на майка й. После изрече:
— Младият Тайлър преживя инцидент в гащичките си. — Тонът й беше недвусмислено обвинителен, сякаш само Уенди беше виновна, което, от друга страна, сигурно бе истина. — Хората не трябва да раждат толкова много деца, щом не могат да се грижат за тях! Най-добре е да си върнеш съпруга, скъпа!