— Искам тати! — разпищя се Тайлър.
Уенди изгледа госпожа Минивър така, сякаш искаше да й каже: „Безсърдечна жена такава! Виж сега какво направи!“ Обаче бавачката отказа да поеме вината. Стисна надменно устни и поклати глава, напълно убедена, че Уенди е лоша майка и това е!
— Сега, когато вече благоволихте да се приберете, мога да си тръгвам! — изрече саркастично тя.
Уенди напъха Клоуи и Тайлър в банята, като сложи момченцето направо под душа. С чаршафите му реши да се оправя после, затова тази вечер му позволи да спи при нея. По принцип това бе напълно забранено от възпитателна гледна точка, но хората, които бяха измислили глупавите правила, надали бяха предвидили подобна ситуация. Тайлър се въртя през цялата нощ, като редуваше притискането си към нея с ожесточено ритане, беше пределно ясно, че трябва да се направи нещо. Ала какво?
Събудиха я в шест сутринта. Беше Ханк, нейният асистент продукция по снимките на „Парцаливите пилигрими“. Ханк имаше неблагодарната задача да отговаря за продукцията през първите две седмици на снимките, а част от работата му се състоеше всяка сутрин да се обажда, за да докладва какво става там. Уенди прие обаждането, макар че още не бе излязла от мъглата на изтощението.
— Боб Уейбърн пие непрекъснато — отбеляза той по повод брилянтния, но иначе много труден по характер режисьор. — Тази нощ кърка до три през нощта с местните. Между него и Джени Кадин вече се усеща напрежение. Джени иска да й се обадиш. Иска сестра й да дойде тук, на снимките, обаче Боб въведе ново правило — никакви гости. Казала на един от операторите, че Боб нарочно се опитвал да я снима от грозни ъгли. Знам го, защото същият този оператор ми сподели, че снощи правил с нея секс, обаче тя не приемала нищо друго, освен анално… — Този рецитал продължи още десетина минути, а накрая Ханк завърши: — Виж какво, не мога да се справя сам! Налага се да дойдеш и ти!
Тя извърна глава към Тайлър, който най-сетне бе успял да заспи, скръстил ръце под брадичката си и с отворена уста. Незнайно защо й хрумна въпроса дали, като порасне, ще започне да хърка така гадно, както баща си.
— Уенди?
— Да, Ханк — отговори тя. Не можеше да му каже, че точно сега й бе напълно невъзможно да изостави децата си. Клюката щеше да тръгне много бързо и Боб Уейбърн като нищо ще си въобрази, че юздите му са отпуснати. Ако семейното й положение не се подобри, очевидно ще стане неговата, но засега реши, че трябва да го държи в напрежение. — Ще взема решение, след като видя заснетото от следващите два дена!
Искаше й се да продължи да лежи и постепенно пак да заспи, но се насили да стане и да се завлече в банята. Някога изобщо не бе имала проблем да тръгне веднага в случай на криза, но това се дължеше единствено на присъствието на Шейн. А сега напускането на съпруга й се утежняваше от факта, че „Парцаливите пилигрими“ не беше кой и да е филм. Ако този филм с бюджет от 125 милиона долара пропаднеше, с кариерата й беше свършено. Шейн много добре знаеше какви са залозите и нямаше никакво съмнение, че е планирал изчезването си така, че да причини колкото бе възможно повече поражения. Налагаше се да го помоли да се върне. Може пък да вземе да му купи кола… нещо шикозно, като например ново порше…
— Госпожо Хийли? — На вратата се чукаше. Беше бавачката. — Държа да поговоря с вас за тази ситуация тук!
Да не би госпожа Минивър също да се кани да напусне? Защо не вземе да подкупи с колата нея, вместо Шейн?
— Веднага излизам! — извика в отговор Уенди. Мобилният й телефон иззвъня. Беше Джени Кадин.
— Не искам да се държа като примадона, но истината е, че не съм щастлива тук — изрече тя.
Напротив, Уенди си знаеше, че Джени много обича да се държи като примадона. Но го пусна покрай ушите си.
— Знам всичко за проблема и ти обещавам, че ще го оправя! — отговори Уенди, като внимаваше да не позволи на раздразнението да се прокрадне в гласа й. — Първо ще говоря с Боб и веднага след това ще ти звънна!
— По-добре го направи веднага!
— Госпожо Хийли! — извика настойчиво госпожа Минивър.
— Максимум след десет минути! — заяви Уенди в телефона и затвори.
Тръгна след бавачката и двете влязоха в кухнята. И незнайно защо си даде сметка, че не знае първото име на госпожа Минивър. Дали изобщо има такова?
— Не можем да позволим вчерашният ден да се повтори! — започна веднага бавачката. — Аз си имам работно време и възнамерявам да го спазвам! От седем сутринта до пет следобед! Вие може би не знаете за работното ми време, защото Шейн често ме молеше да поостана още малко и аз обикновено се съгласявах. Но тогава той винаги поемаше своята част от грижата по децата!