Но Пиер като че ли не забеляза начина й на говорене.
— Аз пък много обичам снега! — заяви пламенно. — Навява ми мисли за ски! Нали знаеш, че ние, французите, много обичаме да караме ски?! Знаеш ли къде е Мегев? Е, моето семейство има много красива зимна хижа там! Когато сме във Франция, ходим всеки уикенд. Огромна е! — възкликна и разпери ръце, за да покаже колко. — Има няколко крила. Иначе ще се избием, да знаеш! — Сложи ръка на сърцето си и вдигна очи към тавана. — Но пък е толкова красиво! Следващия път, когато дойдеш в Париж, ще те заведа там за уикенда!
Виктори се усмихна, като предпочете да не обръща внимание на сексуалния подтекст в тази покана. Пиер беше чаровен по начин, по който можеше да бъде чаровен само един французин — караше всяка жена да си мисли, че я намира за привлекателна, и че, стига да има възможност, веднага ще я отведе в леглото. И едновременно с това съумяваше да придаде на този свой намек нюанс по-скоро на комплимент, отколкото на просташко предложение. Ала според Виктори не в това бе неговият най-голям плюс, а във факта, че можеше всеки момент да я направи много, много богата.
— Да не би вече да си я поканил в онази твоя ветровита дупка в Мегев, а? — прошепна Мъфи Уилямс, приближила се неусетно зад тях. — Там е ужасно, скъпа! Никакво отопление!
— Но така е по-здравословно! — контрира я веднага Пиер. Виктори усети леко раздразнение в изражението му, когато се приведе да целуне Мъфи по двете бузи, което я изненада доста — особено като се имаше предвид, че именно Мъфи я бе представила на компанията. — Нощем е много уютно! Стига да… как се изразявахте вие… да се гушнеш с някого?
Мъфи погледна първо Пиер, после Виктори и присви очи.
— Какво ще кажете сега да се сгушим в конферентната зала, а?
И тримата влязоха в конферентната зала. От специални ниши в тавана струеше приглушена зелена светлина. В средата на залата бе поставена дълга правоъгълна маса от дебело зелено стъкло. Върху нея на равни разстояния бяха поставени малки зелени храстчета в черни саксийки. На страничната масичка се виждаше сребърна кофичка за лед с бутилка шампанско „Дом Периньон“. Това бе нещо напълно нормално за компанията — Пиер започваше всяко заседание с „чаша шампанско за настроение“. Виктори не можа да не се запита как този човек изобщо успява да остане трезвен. Но може и да не успява.
В конферентната зала влязоха още двама души — началниците на рекламния отдел и на отдела за продажби и дистрибуция. След тях се появи млада жена, облечена изцяло в черно, която разля шампанското и поднесе чашите върху сребърен поднос. Пиер вдигна тост, а после върху стената в дъното се материализира сякаш от нищото екран, който веднага светна. На него се появи жена, облечена в един от тоалетите на Виктори от пролетната колекция. Виктори ахна и остави на масата чашата си с шампанско. „О, не! — паникьоса се тя. — Концепцията ми изобщо не е такава!“ Жената беше прекалено слаба, прекалено надменна, прекалено млада и с прекалено силно френско излъчване. Надписът отгоре гласеше: „Виктори Форд — пожелайте я!“ И това беше ужасно.
За момент я обзе онзи специфичен вид младежки гняв, който при други обстоятелства щеше да я накара да си събере нещата и веднага да напусне залата — така, както правеше, когато едва прохождаше в бизнеса. Но оттогава насам бе изминало много време. И тя бе извървяла прекалено дълъг път. Вече се намираше в големия бизнес. Големият бизнес, който боравеше с милиони долари.
Затова сега просто си наложи да остане на мястото си, втренчена в образа на екрана.
— Много хубаво, да! — отбеляза Пиер.
По дяволите! Защо поне веднъж нещата за разнообразие не се наредят както трябва?! Вярно е, че тази картина представляваше само вариант на евентуална бъдеща реклама. Но едновременно с това подсказваше, че ако те й направят предложението и тя го приеме, ще й се наложи да работи с много и разнообразни хора, които ще виждат нещата доста по-различно от нея. И тя ще трябва да се научи да приема всякакви предложения.
Отпи от шампанското си. Номерът сега бе да накара Пиер да си мисли, че приема идеята, като същевременно го побутне в посоката, в която тя би искала да се тръгне.
— Да, много интересно, наистина — каза Виктори. — Харесва ми…
За момент се намрази, че лъже. Но после погледът й съвсем случайно падна върху пръстените по ръцете на Мъфи. Мъфи Уилямс наблюдаваше втренчено екрана, обгърнала деликатно с пръсти столчето на чашата за шампанско, а под приглушената зелена светлина пръстените й проблясваха като звезди. „И ти можеш да имаш подобни пръстени! — прошепна й дълбоко в нея някакъв гласец. — И подобни пръстени, и много, много повече! Можеш да бъдеш много богата!“