„Хубава почивка, как пък не! Най-голямата лъжа за годината!“ — помисли си тя и направи знак на госпожица Смит да й покаже диамантените обеци с клипс. Къщата на Лин, разбира се, беше много красива. Намираше се на ексклузивния остров Харбър и разполагаше, по думите на самия й собственик, със „студен и горещ бюфет от прислуга“. Освен нея бяха поканени и Сюзан Ароу и нейния съпруг Уолтър. В пет часа в петък следобед четиримата се подредиха в индианска нишка и се качиха в лимузината на Лин, за да бъдат откарани до летище „Тетърборо“, където вече ги чакаше реактивният „Лиър“ на Лин, за да ги откара на Бахамите. Когато влезе в колата, Виктори с голяма изненада откри, че Елън също ще идва с тях. Това би трябвало да й подскаже какво предстои, но незнайно защо тогава не се усети. Фактът, че Лин бе отказал да пусне Елън в редовната й седмична почивка, защото не желае сам да си организира нещата, не беше никак добър знак.
— Ако човек работи за мен, значи е на разположение двадесет и четири часа, седем дена в седмицата, нали така, Елън? — бе отбелязал Лин по пътя към летището.
— Точно така, Лин! Ние винаги работим! — бе отговорила с любезен тон Елън.
Лин се усмихна и се изпъчи като горд родител.
— Какво обичам винаги да казвам за теб а, Елън?
Елън улови погледа на Виктори, но отговори.
— Че съм като съпруга, само че още по-добра!
— Точно така! — избоботи господарят й. А после се обърна към Виктори: — А ти искаш ли да знаеш защо?
— Разбира се — отговори тя и започна да се пита дали този уикенд няма да се окаже една огромна грешка.
— Защото не може да ме осъди за издръжка!
Елън отново погледна към Виктори.
— Винаги казвам на Елън, че се налага да се отнасям към нея с необходимото уважение, иначе съпругът й ще ме пребие — продължи Лин, като потупа ръката на Виктори, за да се увери, че тя следи разговора. — Между другото, той е ченге.
— Няма да те пребие, просто ще те арестува — поправи го Елън. — Освен това се казва Бил. Лин не помни имена — добави тя за Виктори.
Виктори само кимна разбиращо. През няколкото месеца, откакто излизаше с Лин, двете с Елън бяха станали големи приятелки. Секретарката й беше обяснила, че колкото и неприятен да е шефът й, била принудена да го търпи заради огромната заплата, която й плащал и която й позволила да изпрати и двамата си сина в частно училище — идеята била някой прекрасен ден те самите да стана супербогати, като чичко си Лин.
— Нали точно затова ти плащам по 250 000 долара годишно! — избоботи Лин. — За да не ми се налага да помня имена!
— Но пък никога не забравя името на човек, който е важен за него! — изтъкна Елън.
— Мъжете са прекрасни същества, не мислите ли! — отбеляза с въздишка Сюзан Ароу по-късно, когато вече се бяха настанили в самолета. — И точно това ние, жените, никога не трябва да забравяме! Представяте ли си колко отегчителен би бил светът без мъже?! Честно да ви кажа, изобщо не знам какво бих правила без моя скъп Уолтър!
Точно в този момент „скъпият Уолтър“, който беше минимум на шестдесет, ако не и повече, спореше ожесточено с Лин за плюсовете и минусите на операцията от херния.
— За какво си говорите вие там? — извика по едно време Лин, обърна се и потупа главата на Виктори.
— Само за това какви прекрасни същества сте вие, мъжете! — отговори тя.
— Аз си знам, че съм прекрасен, но за Лин не съм много сигурен — заяви насмешливо Уолтър.
— Нали знаеш онази приказка: „Всички мъже са задници, а всички жени са луди“! — изкиска се Лин.
— Тук изобщо не си прав! — запротестира Виктори. — Жените не са луди, а ако станат, то това е само когато някой мъж ги влуди! Що се отнася до първата част на тази твоя приказка като изключим Уолтър, съм принудена да се съглася с теб!
Лин се ухили и сръга в ребрата Уолтър.