— Ето това харесвам най-много в нея! Винаги е готова да ти отвърне подобаващо!
— Можеш да бъдеш сигурен в това! — засмя се и Виктори.
— Харесвам жените, които не се преструват, а са такива, каквито са — заяви Уолтър. — Като например Сюзан. Тя винаги остава вярна на себе си.
— Ако ще и хората да твърдят, че е кучка, нали? — подразни го приятелски Лин.
— Лин Бенет, по гадория не мога да се хвана и на малкия ти пръст! — сряза го Сюзан. — Сега какво ще кажеш, а?!
— Ще кажа, че на мен ми се разминава, защото съм мъж! — махна небрежно с ръка Лин, след което отвори вестника си.
„Какво, по дяволите, правя аз при тези хора?!“ — помисли си отчаяно Виктори.
В миг, в който прекрачиха къщата на Бахамите, Елън раздаде на всички по един лист, на който с големи букви пишеше: „График.“ Той гласеше следното:
Петък:
19:30 ч. Вечеря.
21:00 ч. Кинопрожекция.
23:00 ч. Гасете лампите!
Събота:
07:30 — 08:30 ч. Закуска в слънчевата стая.
08:45 ч. Тенис.
10:00 ч. Обиколка на острова.
12:45 ч. Обяд — в беседката край басейна.
13:30 ч. Събитие с лодки.
И така нататък с всичко, планирано прецизно чак до отпътуването им за летището в пет следобед в неделя.
— Радвам се да отбележа, че си направил график на петнайсетминутни интервали — отбеляза сухо Уолтър.
— Искам да знам само едно нещо — намеси се Виктори. — Кога ни е разрешено по график да посещаваме тоалетната? И коя по-точно трябва да използваме, ако все пак ни се наложи?
Сюзан и Уолтър възприеха тази забележка като особено смешна. Лин обаче — не.
Кулминацията на мероприятието настъпи в неделя сутринта, когато Виктори се оказа за пореден път настанена в един плетен стол в беседката край тенис корта, наблюдавайки как Лин играе ожесточено срещу местния майстор. (Предишния ден беше установил, че нито тя, нито Сюзан или Уолтър могат да се мерят с неговата класа на корта.) Сюзан и Уолтър бяха успели някак си да се измъкнат от тази точка в графика и сигурно сега се разхождаха някъде по брега или пък се отдаваха на така необходимата си почивка по леглата, но Лин бе настоял Виктори да остане с него и да го гледа. Точно като истинска приятелка. (Тя се чувстваше в капан. Задушаваше се. Какво прави тук, за бога?!) Идваше й да се разпищи от отегчение. Знаеше, че много жени биха били напълно доволни, дори поласкани да наблюдават как гаджето им милиардер убива някоя тенис топка, но тя не бе от този род жени.
„Какво, по дяволите, правя аз тук?!“ — запита се за милионен път през този уикенд.
Изправи се, приближи се до телефона и натисна бутона, на който пишеше „портиер“. Само човек като Лин Бенет би си позволил да има портиер в частната си вила на Бахамите.
— Да, мадам? — достигна до нея учтив мъжки глас.
— Много съжалявам, че ви притеснявам, но случайно да имате химикалка? — попита Виктори.
— Разбира се, мадам. Веднага!
Виктори се върна на мястото си. Лин изобщо не играеше добре тенис, но тъй като беше мъж, не можеше да му го каже. Удряше топката прекалено силно, така че всяка втора изхвърчаше отвъд оградата. Не че за него беше проблем — нали затова си имаше две момчета, чиято единствена задача беше да му ги връщат!
— Заповядайте, мадам! — изрече привелият се над нея усмихнат мъж, като й подаде сребърна химикалка. — Тази става ли?
— Напълно, благодаря! — отговори Виктори, като си помисли, че и химикалка „Бик“ би свършила същата работа. Но химикалките „Бик“ бяха далеч под достойнството на Лин Бенет.
Извади листа с графика, който тримата със Сюзан и Уолтър носеха навсякъде и с който непрекъснато се съветваха — просто за да ядосат Лин, обърна го на другата страна и написа:
„Най-важните десет неща, които бих вършила различно, ако бях милиардер като Лин.“
Замисли се. Откъде да започне.
После написа: „Номер едно: Няма да принуждавам прислугата да носи бели памучни ръкавици. Гадно е, а и крайно унизително за самите хора.“
„Номер две: Няма да съставям график и да карам гостите си да се придържат към него.“
„Номер три: Ами онзи хладилник, натъпкан догоре с каша за отслабване «Слим фаст»?! Кой ще е този безумец, дето си въобразява, че гостите му ще искат «Слим фаст» за закуска, обед и следобедна закуска?! Освен това, какъв е смисълът да бъдеш милиардер, щом не можеш да ядеш истинска храна?!“