Е, поне някой да оцени труда й! Накъса картичката на парченца и ги загледа как летят забавено към дъното на кошчето.
После се върна в спалнята и седна върху леглото с кръстосани крака, като се наметна с бялото шалте. Вените (или май бяха артериите?) в слепоочията й пулсираха бясно, сякаш в главата й биеха барабани. Втренчи се невиждащо в стената срещу себе си. Това не може да се случва наистина! Не може да е реално! Невъзможно! Подобни неща не се случват в истинския живот, но нали всички твърдяха, че когато се стигне до развод, хората вършат странни неща!
Като например да не позволят на съпругата си да влезе в апартамента и да откраднат децата.
Това определено не беше законно.
Може да се обади на полицията в Палм Бийч и да ги изпрати да арестуват Шейн за отвличане. Набра номера на Шейн.
— Какво? — изръмжа той.
— Изненадана съм, че още вдигаш телефона.
— Ей сега ще го затворя!
И тогава едва не се срина, едва не започна да го моли да я прибере, да й даде втори шанс. Но точно преди да изгуби напълно самоконтрола си, тя изстреля:
— Ще накарам полицията да те арестува!
— О, Уенди, ти напълно си полудяла! — изрече той, като че ли тя е за съжаление, а не той.
— Може. Затова веднага ще се обадя на полицията!
— Давай! И родителите ми ще бъдат арестувани?
— Точно така! Всички вие от клана Хийли отивате в затвора! В последвалата тишина пред очите на Уенди изплува картина как Шейн и вече застаряващите му, седемдесетгодишни родители седят заедно в една килия. Майка му сигурно си е със задължителното шалче на „Хермес“ около врата, а баща му — с тъмносин блейзър на „Ралф Лорен“ със златни копчета. Вероятно ще бъдат уплашени до смърт, така, както тя самата бе в момента.
— О, и още едно нещо, Шейн! Мразя те! Само исках да го знаеш!
— Това е добре, Уенди! Задръж това отношение! Значително ще ме улесниш! Давай, обади се да ни арестуват. Убеден съм, че всеки съдия би определил подобно поведение като съвсем разумно!
И затвори. Тя запокити телефона си към стената и той падна на пода, пропуквайки се. Сега вече със сигурност го счупи. Стана от леглото, за да го вземе, и от джоба й изпадна документа, който беше взела от масичката. Уенди го вдигна и думите подскочиха от листа и се забиха в очите й: „Щат Ню Йорк“, „Отдел по семейно право“, „Изоставяне“, „Призовава се да се яви в съда на 14 април“.
В съда ли?! О не, невъзможно! Няма да ходи в никакъв съд! Никога! Та тя няма дори и глоба за паркиране, за бога! Нали е добро момиче! Тя е добър човек, а добрите хора не ги призовават в съда!
Та тя бе президент на „Парадор Пикчърс“, а президентът на „Парадор Пикчърс“ не ходи в съда!
Вдигна мобилния си телефон. Панелът беше напукан, но самият телефон все още работеше. Добре де, очевидно идеята да изпрати полицията да арестува Шейн не е чак толкова добра. Вестниците само това чакат! Но нищо не можеше да я спре да не отиде лично в Палм Бийч и да прибере децата си! И ако Шейн пак се опита да не я пусне в дома им, ще ги доведе в хотел „Мърсър“. Могат да живеят тук, с нея, докато изрита баща им завинаги от живота си! Обслужването в „Мърсър“ беше перфектно — щом си имаха хора за разхождане на кучетата, сигурно ще разполагат и с бавачки! А дори и да нямат, нищо не й пречи да си наеме такава.
Набра друг номер и като се постара да придаде на гласа си максимално нормално звучене, изрече:
— Здравей, Джош!
— Като че ли трябва да те поздравя! — отбеляза асистентът й.
Ама за какво говори този човек?!
— Ехо, номинациите за „Оскар“? — извика той. — Предполагам, че само затова ми се обаждаш толкова рано в неделя сутрин!
— Да бе, вярно! Имаме шест! И искам да ти благодаря, Джош, за огромния ти принос! Без теб нямаше да е същото! — Дъра-бъра, дъра-бъра, още малко в този дух.
— Е, старая се! — натърти драматично той.
— Джош — изрече тя с най-добрия си увещателен тон, — трябва веднага да тръгна за Палм Бийч. Тази сутрин. Можеш ли да ми резервираш полет, а после да ми се обадиш? А ако не успееш, провери дали нашият частен не е свободен!
Тук замълча. Използването на частния самолет на компанията за лични облаги не се поощряваше особено (и би могло дори да й струва поста!), но тя би могла да го мине като спешен случай (Шейн бе отвлякъл децата!), а защо е възникнал този спешен случай? Заради работата, разбира се — беше прекарала в Румъния близо месец, докато спаси „Парцаливите пилигрими“. А ако толкова много държат, може да го плати от собствения си джоб. Колкото и да й струва…