И сега, след като си припомни тези разговори, на Нико й се стори, че в онази статия в „Поуст“ вижда невидимата ръка на шефа си Виктор Матрик. Противопоставянето на епитетите „студен“ и „горещ“ подозрително напомняше за изреченото на Виктор. Нищо чудно големият началник да е разрешил „изтичането“ на тази информация, за да се разправи по-бързо с Майк. От друга страна, ако не го е направил, нищо чудно да заподозре самата Нико в подобен ход — а това може да означава само едно, големи неприятности! На Виктор изобщо няма да му допадне вероятността тя да поеме юздите на управлението и да се добере на собствен ход до линията на финиша.
— Катрина, скъпа! — подвикна подканящо тя, връщайки се до подножието на стълбите.
— Само минутка, мамо! — извика в отговор дъщеря й.
Нико започна да крачи напред-назад по износения, стар ориенталски килим (поредната находка на Сеймор — бе претърсил цялото земно кълбо по интернет, за да открие точно онова, което му трябва за обзавеждането на къщата им, а Нико често се удивляваше на способността му да намира време за всичко въпреки множеството си други задължения). Когато заеме поста на Майк, титлата й ще бъде „Президент и изпълнителен директор на Върнър Инк“. Всеки път, когато си позволеше да мисли за това, душата й се изпълваше с възбуда и гордост — да, работата й щеше да се увеличи значително, но тя бе убедена, че ще се справи. И не в това бе проблемът — проблемът бе да заемеш поста и съответната титла!
По време на онзи прословут таен уикенд в Сейнт Бартс двамата с Виктор бяха прекарали часове наред в разговори относно издателския отдел на корпорацията. Виктор бе изтъкнал, че Майк Харнес вече е „от старата школа“ и че все още държал да предлага заглавия, представляващи интерес предимно за мъжете. И двамата бяха наясно, че мъжете вече не четат списания — или поне не по начина, по който са го правили някога, през така нареченото време на разцвет на списанията през петдесетте, шестдесетте и седемдесетте. А както Нико бе обяснила, съвременната аудитория е млада, предимно от женски пол и вманиачена на тема звезди. От тридесет и трите списания, притежавани от „Сплач-Върнър“, само петнадесет правеха пари, а начело на всички тях стоеше „Бонфайър“. Само този факт е напълно достатъчен за Виктор, за да уволни Майк и да го замени с нея. Но тя си знаеше, че големият шеф в никакъв случай няма да улесни чак толкова много нещата.
— Всеки, който заеме тази позиция, би могъл да стигне до същите резултати! — бе изтъкнал Виктор.
И Нико не беше сигурна предизвиква ли я или просто иска да й каже, че не е много сигурен дали тя ще успее да се справи по-добре от Майк.
— Абсолютно сигурна съм, че мога да увелича печалбите на компанията най-малко с десет процента! — бе изтъкнала с характерния си спокоен глас тя и с тон, който нито съдържаше предизвикателна нотка, нито пък звучеше като егоистично потупване по гърдите.
— Да, някои от идеите ти са наистина добри — бе отбелязал замислено Виктор. — Но само идеи не са достатъчни. Необходима е и стратегия, големи количества от нея! Ако изритам Майк и сложа на негово място теб, той ще нададе вой до небесата. И ти ще се окажеш с екип, половината от който работи срещу теб, твърдейки, че не заслужаваш този пост! Наистина ли си готова да започнеш първия си работен ден в гимназията с клас, в който половината от учениците те мразят?
— Сигурна съм, че ще се справя, Виктор! — бе промърморила тя.
— О, не се и съмнявам! Но аз пък не съм сигурен дали го искам!
Седяха на верандата в къщата на Виктор в Сейнт Бартс, след като току-що бяха обядвали. Той бе успял да се отърве от Сеймор и госпожа Виктор (след петдесет години брачен живот съпругата му се бе привързала към него до такава степен, че настояваше хората да я наричат „госпожа Виктор“), изпращайки ги в града, където госпожа Виктор бе обещала да покаже на Сеймор най-доброто място за закупуване на пури. Верандата бе изградена от тъмен и много скъп махагон (налагаше се да я обновяват на всеки три години, тъй като соленият въздух я опустошаваше, но Виктор твърдеше, че „това си струва“) и се простираше петнадесет метра навътре в градината, чак до басейна, пълен с кристално синя вода, която се изливаше в другия край, сякаш пропадайки в бездната на Вселената.
— Как предлагаш да подходим към тази ситуация, Виктор? — бе попитала Нико.
— Смятам, че подхождането трябва да го направиш ти, а мен да ме оставиш да ти се възхищавам! — отговори тайнствено той. Нико кимна и за да прикрие разочарованието си, се концентрира върху панорамата пред себе си. За какво, по дяволите, говори той?! — Хората настояват винаги да разбират нещата — продължи той, потропвайки по мраморната масичка с изящно оформените си нокти. Ръцете му бяха големи, с посивяла като пергамент кожа на тъмни петна. — Обичат да посочат определено събитие и да са наясно с причините за него! Затова, ако например Майк — добави и също се вторачи напред — допусне някаква непростима грешка… или поне на пръв поглед грешка, то това… ще улесни значително нещата. За всички нас. И хората тогава ще си рекат: „Аха, ето защо уволниха Майк и на негово място поставиха Нико О’Нийли!“