— И откъде го научи?
— От интернет, глупаче! — засмя се дъщеря й. Тя прекарваше часове наред онлайн, в непрекъснат контакт с цяла мрежа свои приятели. Така, в допълнение към училището, ездата, готвенето и още цял куп временни интереси Катрина имаше сложен и подобен на лабиринт социален живот, който, според майка й, спокойно можеше да съперничи на някоя компания от класацията „Най-добрите 500“ на списание „Форчън“. — Както и да е! Важното е, че наистина много се гордея с теб!
— Ако продължаваш да бъдеш толкова добричка, ще ти купя твоя собствена планета! — подвикна засмяно Нико. После отвори тежката дъбова врата и двете излязоха под яркото априлско слънце.
— Благодаря, но няма нужда! — извика Катрина и се втурна весело към лимузината, която ги чакайте до тротоара. — Когато порасна, сама ще си купя своя собствена планета!
„Сигурна съм, че ще го направиш скъпа!“ — помисли си Нико, докато наблюдаваше колко грациозно влиза в колата дъщеря й. Беше гъвката като млада бреза (още едно клише, но на Нико не й хрумваше друго сравнение) и тя не можеше да не се изпълни с гордост и радост. Катрина бе изключително уверена в себе си и силна като характер — много по-силна, отколкото майка й на нейната възраст. Но пък живееше в различно време. Момичетата от нейното поколение действително вярваха, че са в състояние да постигнат всичко — и защо не? Особено когато имаха майки, които бяха живото доказателство докъде може да стигне една умна жена!
— Смяташ ли, че наистина ще заемеш този пост, мамо? — попита сега Катрина. — Нали се сещаш, на господарка на вселената?
— Ако имаш предвид поста президент и изпълнителен директор на „Върнър Инк.“, мисля, че ще го заема — отговори усмихнато Нико. — Струва ми се далеч по-постижим от този на господарка на вселената!
— Харесва ми как звучи това! — отбеляза замислено Катрина. — Майка ми е президент и изпълнителен директор на „Върнър Инк.“. — Обърна се усмихнато към нея и заяви: — Звучи адски важно!
Нико стисна ръката й. Почувства я изключително крехка и уязвима — въпреки факта, че Катрина бе изключително добра ездачка и с тези свои детски ръце бе в състояние да контролира огромни животни. Внезапно се изпълни с благодарност към съдбата, че дъщеря й все още не беше влязла в онази възраст, когато няма да иска да има нищо общо с майка си, и че засега все още й позволява да я държи за ръката, когато двете излизаха. Да, Катрина беше все още дете — дете, което трябва да бъде защитавано. Отметна непокорен кичур коса от лицето й. Толкова обичаше дъщеря си, че понякога се плашеше от тази любов.
— Но моята най-важна работа в света е да бъда твоя майка! — изрече тихо тя.
— Много мило, мамо, но аз не искам да бъде така! — изтъкна Катрина и се помести на седалката. А после, с онази удивителна прозорливост, присъща единствено на децата, добави: — Натискът върху мен е прекалено силен. Искам вие с татко да бъдете щастливи заедно! Без мен. Е, ако си щастлива с мен, още по-добре, но държа да знаеш, че не искам аз да бъда причината, поради която продължавате да сте заедно!
Нико се изпълни с чувство за вина. Откъде-накъде й е хрумнало на Катрина, че тя и Сеймор не са щастливи заедно? Да не би връзката й с Кърби да е станала очевидна? Толкова старание полагаше да не променя поведението си, а дори и нещо повече — вече проявяваше значително повече внимание и загриженост към съпруга си и делата му. Присъствието на Кърби в живота й по някакъв странен начин бе разтоварило напрежението между нея и Сеймор — и фактът, че двамата вече почти не правеха секс, изобщо не й правеше впечатление. Ами ако Катрина разбере? Какво ли би си помислила дъщеря й за нея?
Дали и тогава би се гордяла с майка си?
— Ние с татко ти сме много щастливи, миличко! — отсече твърдо Нико. — Няма нужда да се тревожиш за нас! — Катрина сви рамене, като че ли не особено убедена, затова майка й добави: — Наистина ли се тревожиш за нас?!
— Ами… нееее… — отвърна колебливо момичето, — но…
— Но какво, мила? — извика Нико една идея по-бързо от нормалното. Усмихна се, но нещо в стомаха й се преобърна. Ако Катрина подозираше или още по-лошо — ако знаеше нещо, по-добре да разбере още сега, за да успее да го отрече. А после (затвори очи и мислено си обеща) никога повече да не го повтори!