Де да можеше поне децата да са до нея, да я утешат… Но сигурно и те не я искаха. А дали това е вярно или тя само преиграваше? Не подхождаше ли прекалено незряло към ситуацията? Та в крайна сметка те бяха само деца и просто не искаха да си развалят деня! Тя би могла да остане и да ги види, но не желаеше да стои до Шейн и до родителите му, които непрекъснато я наблюдаваха, сякаш искаха да й кажат: „Та той никога не те е обичал! Как не го разбра досега?!“
А може би също така си казваха: „Господи, какво ли ще направи сега тази вещица? Лоша жена! Сигурно ще отрови живота на сина ни и на децата му! Дано постъпи разумно!“
И онази черешовочервена риза, и онези бели дънки! И кафявите кожени обувки на „Гучи“! Божичко, Шейн е заприличал на тях!
Станал е любител на коне!
А тя не беше такава. Следователно мястото й изобщо не беше сред тях!
Когато частният самолет на компанията се бе приземил на летището в Палм Бийч, тя веднага бе хванала такси до хотел „Брейкърс“, надявайки се да открие Шейн и децата в апартамента им. Вместо това завари родителите му, облечени в бермуди, изпод които се подаваха тлъсти крака, приличащи на неразтопено тесто. Тъкмо закусваха. И когато бащата на Шейн, Харолд, отвори вратата, изобщо не успя да прикрие шока си.
„На бас, че изобщо не сте ме очаквали!“ — помисли си Уенди, а на глас изрече:
— Здравей, Харолд!
И Харолд, който очевидно веднага прецени, че за него ще бъде далеч по-здравословно да не я предизвиква, се обърна и извика на жена си:
— Мардж, виж кой е дошъл! Уенди!
— Здравей, Уенди! — измърмори свекърва й, без да си направи труда да стане от масата. — Жалко, че изпусна Шейн и децата! Но сигурно и те не са знаели, че ще дойдеш!
„О, сигурна съм!“ — помисли си тя.
— Къде отидоха? — попита на глас.
Мардж и Харолд се спогледаха. После свекърва й вдигна вилицата си, заби я в бърканите си яйца и накрая благоволи да изфъфли:
— Отидоха да търсят пони.
— Едно кафе ще пиеш ли? — обърна се към нея свекърът й, докато заемаше мястото си срещу своята съпруга. — Така, като те гледам, няма да ти се отрази зле.
— Да, благодаря — кимна тя.
— В такъв случай се обади на рум сервиса, за да донесат още една чаша! — изтъкна Харолд. — Тук обслужването е страхотно!
„Ако убия тези двамата, съдебните заседатели дали ще ме разберат?“ — помисли си Уенди.
— Не говори глупости, Харолд! — смъмри го Мардж. — Може да използва моята чаша. Ето, Уенди! — И бутна към нея чашката с чинийката.
— Не искам да ти вземам чашата — заяви Уенди.
— И без това Мардж не пие кафе — изтъкна Харолд.
— Е, някога пиех — изпъчи се свекърва й. — Не помниш ли, че когато се оженихме, пиех по шест чаши на ден? Спрях, когато забременях с Шейн. Гинекологът ми каза, че пиенето на кафе е вредно за плода. В онези години моят гинеколог се славеше като много напредничав лекар.
Уенди само кимна. Нарочно ли се държаха така с нея? Нарочно ли я измъчваха, задето е била толкова лоша съпруга на милия им син? Какво точно им е казал той? Вероятно всичко — щом ги е домъкнал чак дотук! Сигурно непрекъснато ги е държал в течение на нещата.
— Къде са те? — попита Уенди, докато си наливаше кафе от бялата кана.
— Кой къде е? — направи се на ударена свекърва й.
„О, я стига! — помисли си Уенди и я изгледа мръснишки. — Не си чак толкова стара! Много добре знаеш кой!“
— Шейн. И децата. — Отпи от кафето и си изгори устните. Мардж сбърчи чело и театрално попита:
— Как му викаха, Харолд? Клуб за… какво беше?
— Клуб за поло — отговори свекърът й, като внимаваше да не я поглежда.
— Да, точно така — съгласи се Мардж. — Било много прочуто място. — Настъпи продължителна, неловка тишина, накрая нарушена отново от нея. — Нали не мислиш да ходиш при тях, а?
— Защо пък да не отида? — отбеляза Уенди и остави чашата си на масата.
— На твое място не бих го направил — отбеляза Харолд. Жена му го изгледа, за да го накара да млъкне, но той не й обърна внимание. — Мисля, че е най-добре първо да се обадиш. Шейн спомена нещо за специални пропуски.
— За купуване на пони? Надали! — отсече Уенди.