— Ти си наистина всеотдайна майка! — кимна Чери. — Когато се връщам от Европа, съпругът ми и децата си знаят, че през следващите три дена не трябва да ме търсят за нищо. Самолетна умора.
— Скъпа, та ти се сдобиваш със самолетна умора и от едно просто изкачване до Аспен! — отбеляза Нина.
Чери сви рамене като младо момиче и изрече:
— Такава съм си аз. Деликатна!
Уенди се усмихна. Де да можеше да сподели веселото им настроение! Нина и Чери бяха много приятни жени, но напълно различни от нея. Широките им ноздри (вероятно плод на първите опити на пластичните хирурзи от осемдесетте) и високите им, елегантни фигури й напомниха за расови коне. Изглеждаха като жени без никакви грижи. И защо да имат грижи?! Съпрузите им несъмнено бяха богати, а дори и в някой момент да решат да се разведат с тях, пак ще ги оставят с достатъчно пари, та да не им се налага никога да работят. „Какво ли е да те издържа някой друг?“ — помисли си тя и наклони тъжно глава. Сигурно е много приятно. Нищо чудно, че двете бяха толкова любезни. Надали някога им се с налагало да се сблъскват с неприятности. Представяйки си вече неизбежната грозна сцена с Шейн. Уенди се хвана здраво за перилата на количката.
— Между другото — обади се Нина, — твоят малък Тайлър е прекрасно момченце!
— О, благодаря! — отговори Уенди. И като си представи, че срещата й с децата предстои, усети, че й прилошава.
— А съпругът ти Шейн се държи много добре с него — добави Чери. — Двете с Нина винаги сме казвали какъв късмет имаш със съпруг, който няма нищо против да върши женската работа. Винаги ги взема след училище, не е пропуснал нито ден. Повечето мъже твърдят, че нямат нищо против да вършат тази: работа, но когато ги оставиш, се чувстват напълно безпомощни.
— Моят така и не схвана как се отваря количка-столче — отбеляза през смях Нина.
— Според нас ти си тренирала твоя много добре! — добави Чери — Питаме се каква ли е тайната ти?
Боже, само да знаеха истината.
— Ами аз… сигурно просто имах късмет — уклончиво отговори Уенди.
Само да знаеха истината! Сигурно щяха да се смеят.
— Ето че стигнахме! — възкликна весело Нина, като посочи към бяло боядисана сграда със зелен покрив.
Отпред имате оградено пасище. В средата се виждаше сивкаво-бяло пони, яздено от млада жена с черна каска. В единия край стояха Шейн и Магда и разговаряха с млад мъж с изсеченото лице на филмова звезда. В другия край бяха Тайлър и Клоуи, стиснали ръцете на бавачката Гуинет.
— Ето го и Шейн! — посочи Чери. — А това там е Марк, нали? Браво на вас! Значи в крайна сметка наистина сте избрали Марк! Е, в такъв случай няма защо да се притесняваш! В добри ръце сте! — добави и се обърна усмихнато към Уенди.
Уенди й върна усмивката и усети, че й се завива свят.
— Шейн, миличък! — извика Нина. — Водим ти подарък! Съпругата ти!
Уенди слезе от количката. Със звънливо помахване на обкичените си в гривни ръце, двете й спътнички заминаха.
Уенди се закова на място, стиснала в едната си ръка куфарчето, а с другата — придържаща големия куфар на колелца, и си мислеше, че сигурно прилича на бежанец от някоя източна държава.
Всички от семейството й се втренчиха в нея. И никой като че ли не знаеше какво да направи.
„Трябва да се държа нормално!“ — каза си. Пусна куфара, помаха и извика с престорена веселост:
— Ехооо!
— Мамо! — изпищя драматично Магда, като че ли някой я убиваше. Беше облечена в тесни кафяви панталони, прибрани при глезените, а на краката си носеше ботуши с връзки. — Ти дойде!
И се втурна към Уенди с разперени ръце. „Започнала е леко да напълнява! — помисли си разтревожено майка й. Под бялата й блуза се виждаха наченките на коремче и две не особено добре оформени издутинки при гърдите. — Трябва да й купя сутиен! Още утре! Но няма да казвам нищо за килограмите й!“ И тя също разтвори ръце и прегърна дъщеря си, допирайки лице до косата й, която миришеше на пот. А после си каза колко е странно това, че майките са в състояние да познаят децата си само по миризмата им.
— Толкова се радвам да те видя! — извика Магда.
А после и Тайлър, като че ли вече преценил, че за него няма никаква опасност, се втурна след голямата си сестра и започна да кръжи около майка си като самолет. Малката Клоуи пък заудря по количката си с юмручета, настоявайки също да бъде пусната.
— Ето я и нея! — изчурулика бавачката Гуинет и вдигна детето. — Ето я мама! — След което погледна, към Уенди и й се усмихна притеснено.