Уенди хвърли поглед към Шейн, за да се убеди, че той си дава ясна сметка за значението на тази сцена. Той просто й се усмихна примирено, а тя се приведе доволно към дърпащия я за дрехите й Тайлър.
— Мамо, падна ми зъбче! — изрече гордо той и пъхна пръстчето си в дупката.
— Дай да видя! — кимна майка му. — Боля ли те? Феята на зъбчетата идва ли при теб?
Тайлър се разтресе целият и отговори:
— Не ме боля, но имаше много кръв! А пък феята на зъбчетата ми даде десет долара! Та татко после каза, че си струвало да изтърпя!
— Охо, десет долара! Та това са много пари за едно малко зъбче! Какво ще правиш с тях?
— Ох, бе, мамо! Как ще са много! Та те не стигат дори за един компактдиск!
„Господи, на това ли ги учи Шейн?!“ — смръщи се майка им, изправи се, хвана децата си за ръце и тръгна напред.
Шейн не направи никакъв опит да я целуне за добре дошла. Вместо това посочи към мъжа до себе си, който отблизо се оказа не чак толкова красив, колкото й се бе сторил отдалече. Изглеждаше като излят от калъп, сякаш кожата му беше направена от пластмаса. Носеше тъмни авиаторски очила и пушеше цигара („Парламент“, моля ви се!), а върху главата му стърчеше груб изрусен кичур, като че ли залепен с лак за коса. Беше обут в много тесни бели бричове и черни ботуши, които стигаха чак до коленете му. Ризата му беше бяла на червени ивици — същият черешовочервен цвят като ризата на Шейн.
— Това е съпругата ми, Уенди Хийли. Марк Уитълс, нашият треньор — представи ги Шейн.
„Поне ме призна официално за своя съпруга!“ — помисли си Уенди, докато се ръкуваше с треньора. И за части от секундата си позволи да допусне в себе си безумната надежда, че може би е допуснала някаква грешка и че всичко в крайна сметка ще се нареди.
— Не сме очаквали Уенди при нас — продължи Шейн и я погледна многозначително. — Но предполагам, че се е притеснила за децата.
— Бях в командировка и не съм ги виждала много отдавна…
— Къде? — прекъсна я Марк, като бръсна парченце тютюн от белите си бричове. Уенди веднага си каза, че треньорът се държи контешки като брокер на недвижими имоти.
— Румъния — отговори тя.
— Румъния ли?! — тръсна отвратено глава треньорът. — Че какво има там? Нито ски курорти, нито някакви магазини, предполагам!
— Работа — отговори лаконично Уенди, давайки си сметка, че всеки момент ще изгуби търпение с този нагъл човек.
— Уенди е във филмовия бизнес — поясни Шейн.
— Тя е президент на „Парадор Пикчърс“ — изчурулика гордо Тайлър.
„Браво на теб, момчето ми!“ — помисли си Уенди и стисна лекичко ръката му.
— Това е… много хубаво — изгледа я вече по-внимателно Марк, сякаш изчисляваше стойността й. — Тук имаме много хора от филмовия бизнес, така че би трябвало да се чувствате като у дома си!
Уенди го изгледа и се изкиска, като искаше да му подскаже, че това е абсолютно невъзможно.
— Ето, виждаш! — обади се триумфално Шейн. — Децата са си много добре!
— Да — кимна сковано тя, — виждам.
Двамата си размениха погледи, изпълнени с омраза.
— Хайде сега да видим понито, а, какво ще кажете? — обади се Марк, хвърли цигарата си в тревата и я загаси с подметката на ботушите си.
Магда сграбчи майка си за ръката и започна да я дърпа към понито.
— Това не е ли най-красивото пони, което някога си виждала, а?! — извика тя със светнали очи.
— Да, скъпа, много е… много е красив! — съгласи се неловко Уенди.
Никога не се бе приближавала до кон. И въпреки че точно този не беше особено голям („тридесет и две лакти“, както всички се изредиха да й повтарят — факт, чиято значимост определено й убягваше), страхът й от това огромно, според нея, животно, бе прекалено голям, за да й позволи да го доближи. Дори и когато го завързаха и му сложиха въжета — сигурно за да предотвратят бягството му, — тя не можа да се успокои.
— Ела, мамо! — подкани я Тайлър, разтърсвайки ръката й.
— Тайлър, стой… стой тук! — заповяда му тя, но детето се откъсна от нея и се приближи право до понито, което сведе глава и подуши главичката му.
На Уенди й прималя, обаче Тайлър се разкрещя щастливо:
— Той ще бъде и мое пони, нали така?
— Мамо, днес е по-хубаво и от Коледа! — намеси се Магда и прегърна понито през врата. — Обичам те! Обичам те, Принс! — Очевидно това беше името на понито или пък тя самата вече го беше кръстила. — Може ли да прекарам нощта при него?