Уенди поклати безнадеждно глава. Петдесет хиляди долара! Истинска лудост! Какво, по дяволите, би трябвало да направи в подобна ситуация? Ако се възпротиви, Магда ще бъде съкрушена, а злодеят ще бъде тя, майка й. И всичко това отново бе дело на Шейн — бе я насадил на пачи яйца, за пореден път! Нарочно беше организирал нещата така, че тя да се провали за сетен път с децата си! Идваше й да отпусне глава в скута си и да се разреве като момиченце.
Усети, че изтощението започна да си казва думата, и се обади:
— Ако нямате нищо против, бих искала да поговоря със съпруга си. Насаме. Преди приключването на сделката.
— Разбира се! — усмихна се благосклонно треньорът. — Нали все пак става въпрос за бъдещето на дъщеря ви като ездач! Трябва да го обсъдите! Но ви гарантирам, че никъде няма да намерите по-добро пони на такава цена!
Шейн я изгледа през рамо и се смръщи.
— Какво има. Уенди? Някакъв проблем ли?
— Аха. Нещо такова — отговори изтощено тя. Съпругът ми току-що ми връчи призовка за развод, не ме допусна в общото ни жилище и отвлече децата ми! А сега иска от мен да похарча 5О ООО долара за някакво си пони!
Марк сви рамене, запали поредната цигара и слезе от количката. Пред тях се простираше плевня в стил „Тюдор“ — с кръстосани греди, вероятно предназначени да наподобяват кралските конюшни високо в планините.
— Аз ще си бъда в офиса. Първата врата в дясно — добави той. — Когато сте готови, заповядайте!
— Само след минутка! — подвикна след него Шейн. После се обърна смръщено към Уенди и извиси глас: — Е?!
Уенди го изгледа невярващо. Не знаеше откъде да започне.
— И след всичко това… след всичко, което ми стори… единственото, което можеш да ми кажеш, е само едно „Е“, така ли?!
— Не можем ли просто да купим понито, а? Защо е необходимо да превръщаш всичко в световен въпрос?!
Тя се вторачи неразбиращо в него. Възможно ли е да е забравил, че й е сервирал призовка за развод и че я е заключил? Или тя просто е започнала да откача?
— Какво искаш да ти кажа? — запита нетърпеливо Шейн.
Тя замълча. Какво искаше наистина? Искам всичко да бъде така, както е било. Искам всичко да бъде така, както беше преди да тръгна за Румъния. Не беше особено добре, но и не беше така, както е сега! Това й се искаше да каже. Но вместо това изрече:
— Искам да ми обясниш!
Той се втренчи предизвикателно в нея, като малко дете, а после се обърна и тръгна към плевнята. Уенди побягна след него и го настигна точно в мига, в който прекрачи прага.
— Не желая да обсъждам този въпрос точно сега! — просъска той. — Не и пред всичките тези хора! — И посочи към вратата на офиса.
— И защо? Какво ти пука за тях?
— Въпросът не е в това какво мисля аз, Уенди, а какво си мислят те за нашата дъщеря! Защо трябва да я поставяш в неудобно положение? Най-сетне събра смелост да пробва нещо ново, нещо активно, а ти реши да провалиш всичко!
— Не е вярно! Аз…
— Не знаеш ли колко обичат да клюкарстват хората тук? — извърна се рязко към нея Шейн и я изгледа обвинително. — Всички знаят какво правят останалите. Нали видя Чери и Нина? Те ще говорят с Марк и до утре всички в училището ще знаят! Не мислиш ли, че Магда преживя достатъчно? Защо всички други деца трябва да знаят, че майка й е луда?!
— Но, Шейн, аз не съм направила нищо лошо! — изгледа го ужасено тя.
— Да бе, как ли не! Само дето се появи най-неочаквано тук! И как, според теб, мога да обясня това?!
— Какво има да се обяснява? Аз съм тяхна майка!
— О, така ли?
— Дребно лайно такова! — не се сдържа Уенди. После си пое дълбоко дъх, опита се да се овладее и продължи: — И как възнамеряваш да платиш за това пони без мен, Шейн?
— С кредитна карта.
— Да, но парите са мои! — заяви и веднага се намрази, че й се наложи да му напомня.
— Хубаво — махна небрежно с ръка Шейн. — Можеш да разбиеш сърцето на дъщеря си! Това определено ще те издигне много в очите на децата ти!
— Не съм казала, че няма да…
— Прави каквото искаш! Аз дадох всичко от себе си! И повече не мога! — С тези думи той разпери театрално ръце, обърна се и се насочи към мрачните кътчета на плевнята. Чуваше се единствено екотът от обувките му.
Уенди се поколеба, но после хукна след него. Тази плевня поне изглеждаше празна. Наоколо не се виждаха никакви ужасяващи зверове, които могат да те сгазят.