— Точно така беше!
— Лъжеш ме, Уенди!
— Ако чак толкова много си ме мразил, защо тогава не си тръгна по-рано?
— Защото се влюбих в нашата дъщеря! Не го ли разбираш? Не съм чак такова голямо лайно, за каквото ме мислиш! Постарах се да постъпя правилно. Реших, че най-малкото от всичко бих могъл да се постарая да бъда добър баща! А после ти пак забременя! И пак! И при всяка твоя следваща бременност аз си казвах: „Тя те стяга все по-силно в капана си, човече! Вече не можеш да си тръгнеш!“
— Тръгни си, Шейн! Прав ти път! — изкрещя тя, втурна се към него и го цапардоса по бицепса. Но веднага свали ръката си, пронизана от болка.
Шейн просто й обърна гръб, хилейки се злобно.
— Това ли смяташ да направиш? Тъй като не можеш да си прокараш своето, смяташ да ме набиеш, така ли?
— Просто върви! Никога повече не искам да те виждам!
— Аха, това би било изключително удобно за теб! — кимна Шейн и започна да си разтрива ръката там, където го беше ударила. — Точно заради това няма да го направя, Уенди! Защото те са моите деца! И изобщо не възнамерявам да се отказвам от тях!
Устните й се свиха в жестока усмивка. Скръсти ръце пред гърди. Вече беше сигурна, че от този момент нататък силата е на нейна страна.
— Никога няма да получиш децата! Ще направя всичко възможно да не ги виждаш никога повече! Ще си взема децата и няма да те допусна до тях!
— Да бе! — кимна той. — Точно така си мислех, че ще кажеш. Защото ти си голяма работа! Ти си умна, преуспяваща, много богата! Но дълбоко в себе си ти си оставаш едно свръхчувствително дете! Така и няма да разбереш, че друг човек, например аз, би могъл да има чувства, различни от твоите желания. Уенди, разбери, не можеш да накараш никого да те обича насила! Защо отказваш да прозреш тази истина? Затова единственото, което ти хрумва, е да ме накажеш. Да се развъртиш. Като някой от онези важни холивудски кретени, от които непрекъснато се оплакваш. И непрекъснато твърдиш, че жените постъпват по различен начин. Защо, за разнообразие, не вземеш да правиш онова, което проповядваш, а? В продължение на всичките тези години аз бях добър баща. И се постарах да бъда и добър съпруг. Стоях си вкъщи, грижех се за всичко. Но всичко се оказа една огромна лъжа. Знаеш ли колко ми е трудно да си призная истината? Не желая да прекарвам останалата част от живота си, вързан за жена, която не обичам. Толкова ли е стряскащо това? Прекарвах следобедите си в разговори с жени, тоест, с различни майки, майките на съучениците на нашите деца. И знаеш ли до какъв извод стигнах? Ако нещата бяха обратното, ако съпругата не обичаше съпруга си, всички нейни приятелки щяха да й повтарят: „Имаш право да потърсиш истинската си любов!“ Защо само жените да имат това право, а ние, мъжете, не?!
Уенди не успя да отвърне нищо.
— Ще ти кажа още едно нещо, Уенди. Аз се отказах от кариерата си, за да се грижа за децата. Ти смяташ, че това се дължи на липсата ми на талант или може би на моя пословичен мързел. Е, вярно, че не бях толкова талантлив, колкото теб. Просто не притежавам необходимите качества, така е. Но пък си имам други. А ти никога не си ги уважавала. Защо става така, че когато жената се откаже от кариерата си, за да се грижи за децата, хората я смятат за герой, а когато мъжът го направи, всички жени започват да се питат какво не му е наред?! Или е слаб, или е неудачник! Точно това си мислиш и ти, нали, Уенди? Че аз съм неудачник!
Господи, той е прав! Имаше моменти, даже множество такива, когато го бе поглеждала с отвращение, а после, изпитвайки дълбока вина за тези свои мисли, се бе опитвала да ги прикрие, като прави секс с него или му подари нещо. Как се стигна дотук, за бога?! Защо всичко се обърна с краката нагоре? Отговор липсваше. Освен… освен може би да продължат напред и да се постараят да постъпят правилно, като зрели хора. И в пристъп на прозрение тя си даде сметка, че се налага да сложи настрани личната си болка и наранената си гордост. Притежаваше много повече власт от него — винаги е било така и винаги ще бъде, затова просто трябва да му прости. Той не може да й причини болка, никога не би могъл. Тя трябва да постъпи благосклонно… Трябва…
— Шейн — прошепна Уенди. После стисна очи и от гърдите й се изтръгна дълбок, тъжен вопъл заради всички недоразумения, които им се бе наложило да преживеят заедно. — Никога не съм те смятала за неудачник! Аз те обичах, Шейн! Бях влюбена в теб! Още от самото начало…