— Не е вярно, Уенди! — поклати глава той. — Мислеше си, че си влюбена. Но не беше. Как е възможно разумен и напълно здрав човек да бъде влюбен в човек, който не дава и пет пари за него?!
Тя го погледна. Стори й се прекалено нищожен. И толкова жалък. В тези негови бели дънки и черешовочервена риза. Никога не би могъл да бъде повече от това, което беше сега. И все пак си имаше свой собствен път. Някой ден може би ще съжалява за делата си, може би ще си даде сметка, че е допуснал грешка. Може би ще си получи наказанието — но тогава ще го накаже съдбата, а не тя лично.
И неочаквано за самата себе си Уенди се почувства свободна. Благословена свобода!
А после си каза: „Трябва веднага да се махна оттук!“ Плати понито и отиде да си вземе довиждане с децата.
— Сега, когато вече си имам Принс, надали ще ми трябва някой друг! — извика възторжено Магда.
Уенди просто кимна. Отлично я разбираше. На Магда й предстояха изпитания, които трябваше да преодолее и в които понито щеше да й бъде далеч по-добър приятел, отколкото майка й.
„Да, измести ме едно пони! — помисли си тъжно Уенди. — Е, няма нищо!“
— Трябва да се връщам! — заяви на глас. — Тази сутрин ни съобщиха, че сме номинирани за шест „Оскара“, така че се налага да пусна прескомюнике. — Куха и безсмислена лъжа, но все пак трябваше да съхрани достойнството си най-малкото пред своето семейство.
— Но това е фантастично! — изписка Гуинет и очите й светнаха. — Сигурно е много трудно да стигнеш до толкова много номинации за „Оскар“!
— Е, не е чак толкова голяма работа — сви с престорено безразличие рамене Уенди. После си пое дълбоко дъх и завърши: — С това си изкарвам хляба!
И сега, докато седеше на задната седалка на колата и пътуваше към летището за обратния полет към Ню Йорк, тя отново си каза: „С това си изкарвам хляба!“ Телефонът й иззвъня и тя автоматично го включи.
— Ало? — изрече вяло.
— Уенди! — избоботи ентусиазирано Виктор Матрик.
Тя автоматично мина на автопилот.
— О, здравей, Виктор! Как си?
— А ти как си? — попита той. — Сигурно си на седмото небе. Защото лично аз съм! Добра работа с тези номинации, а?! Сега единственото, което ни остава, са една-две статуетки!
— Шансовете за това са много големи, Виктор! Смятам да уредя специална прожекция за членовете на академичния комитет!
— Обади ми се, ако мога да помогна с нещо! А, да, между другото, онова в днешния „Поуст“ също много ми хареса!
Какво има в днешния „Поуст“? Е, няма значение. Щом Виктор е доволен, какво й пука на нея?!
— Предполагам, че ще си вземеш свободен ден, за да празнуваш. Някакви планове?
— Нищо особено. В момента съм в Палм Бийч, със семейството си. Току-що купих на дъщеря си пони.
— Браво на теб! — възкликна доволно Виктор. — За едно момиче няма нищо по-хубаво от едно добро пони! Учи децата на отговорност! Но надали имаш нужда аз да ти казвам това, нали? Е, отново приеми моите поздравления! Освен това предай поздравите ми на семейството! Нищо не може да се сравни с времето, прекарано със семейството! На всички ни се иска да е повече! Всичко хубаво!
— Благодаря, Виктор! — отвърна Уенди.
Самолетът вече я чакаше със спусната стълбичка. Колата мина през оградата и стъпи върху пистата, а стюардът се появи, за да поеме багажа й.
— Бързо свършихте! — позволи си да отбележи единствено той.
— Така е. Трябваше да се погрижа за едно-две неща. Мина много по-гладко, отколкото си го представях. — Качи се на самолета, седна в едно от огромните кресла, тапицирано с телешка кожа, и си закопча колана.
— Какво ще кажете за лека закуска? — обърна се към нея стюардът. — Например хайвер и шампанско, а? — добави с намигване. — „Дом Периньон“. Виктор Матрик го поръча специално за вас!
„Защо пък не?“ — каза си тя. Значи в крайна сметка Виктор знае, че тя е взела самолета на компанията. Е, нищо чудно. Големият шеф винаги знаеше всичко.
На масичката пред нея имаше цяла купчина вестници и списания. Тя измъкна „Ню Йорк поуст“. „50-те най-влиятелни жени на Ню Йорк!“. Заглавието я удари в очите.
Отвори вестника. Зърна собствената си снимка, направена по време на една официална филмова премиера. Тогава си беше сложила грим и бе заменила очилата си с контактни лещи, а косата й бе вдигната в изящен кок. Май не изглеждаше чак толкова зле. Но на кого му пукаше?!
Отдолу прочете: „Уенди Хийли, 44, президент на «Парадор Пикчърс». Когато Комсток Дибъл беше изритан от този пост, за него имаше само една подходяща жена — очилатата умница и красавица Уенди Хийли. Тя пое работата на «Парадор» и започна да печели за компанията по двеста милиона долара годишно!“