— Трябва да поканя Виктори на обяд! — отсече Сеймор и излезе от стаята.
Нико кимна, загледана след него. Виктори вероятно беше прекалено заета, за да излиза на обяд със Сеймор, но това няма значение. Нищо чудно, че съпругът й не схваща напълно нещата.
Благодарение на нея той в известна степен успя да се оттегли — единственото му служебно задължение беше седмичната му лекция в Колумбийския университет.
Но пък иначе уплътняваше добре свободното си време. Ако беше на негово място, сигурно нямаше да може да оползотворява така пълноценно деня си. И при тази мисъл отново усети онази позната болка, задължително придружаваща чувството й за вина.
— Как ти дава сърце да мамиш Сеймор?! — бе изтъкнала веднъж Виктори.
— Аз не съм чак толкова студена, колкото ме мислят хората — отговори Нико. — Имам си своите желания. Какво да правя, да ги потискам цял живот ли?!
Ала Виктори се бе оказала необичайно консервативна.
— И рискуваш да провалиш целия си живот заради малко секс, така ли?! Но това го правят единствено мъжете!
Нико се почувства унизена, но после си каза, че хората, които никога не са се женили, обикновено имат изключително идеалистично отношение към институцията „брак“, докато женените си знаят, че бракът не е съвършен и че всеки, който е влязъл в него, е принуден да оперира в границите на едно несъвършенство. Затова сега запротестира:
— Но аз обичам Сеймор и никога не бих го напуснала! От друга страна, с него не сме правили секс вече от…
— Да, знам! — прекъсна я Виктори. — Но как е възможно?! Просто не мога да го повярвам!
— Ами, понякога просто се случва. Човек се отдава на работата си, после е адски уморен, а накрая свиква да не го прави. Така е значително по-удобно. Защото в семейството има редица други неща, далеч по-важни от секса!
— Тогава защо изобщо го правиш? Имам предвид с Кърби? — попита Виктори и хвана Нико под ръка. Двете вървяха по Западен Бродуей, запътили се на гости на Уенди в новия й дом — апартамент в хотел „Мърсър“. В сравнение с нейното положение техните проблеми изглеждаха нищожни.
— И какво, да не би да очакваш до края на дните си да живея без секс?! — извърна се възмутено Нико.
Не беше в състояние да обясни на приятелката си какво й дава връзката с Кърби или поне какво й даваше в началото. Никога през живота си не бе преживявала подобен секс. Беше като откриване на нова играчка — или по-точно, най-после проумяваш защо хората превъзнасят толкова много секса. Изживяванията, които имаше с Кърби, й помагаха да се чувства по-близка до нормалните хора.
— Някои хора твърдят, че когато съпрузите престанат да правят секс, бракът приключва — отбеляза Виктори.
— Повечето хора предпочитат да гледат в паницата на съседа си, а не в собствената си. Най-лесно от всичко е да съдиш другите! Колко са тези, които знаят какво може да се случи в едно семейство след четиринадесетгодишен брак, а?! Освен това Сеймор няма никаква представа…
— Виж в това никога не можеш да бъдеш сигурна! — прекъсна я Виктори. — Може би знае, обаче не му пука. Или може би ти си права и той няма и понятие. Но не в това е проблемът. Дори и той да не знае, ти си знаеш! Затова съм абсолютно убедена — изрече тя и педантично стисна устни, — че ако възнамеряваш да продължаваш с тази връзка, трябва да му кажеш! Така поне ще му предоставиш някакъв избор. Точно това е и най-несправедливото при подобни извънбрачни връзки — никога не предоставяш избор на другия партньор. Е, мъжете, разбира се, го правят непрекъснато! Но ние сме жени, затова трябва да бъдем по-добри от тях! Не можем да си позволим да толерираме нещо толкова непочтено!
— Да, знам… Права си — съгласи се Нико. — Тази връзка и мен ме плаши. Но просто не мога да…
— Няма нищо лошо в това да пробваш някои нови неща, за да откриваш нови страни у себе си. За всички ни е добре да допускаме грешки, за да си вземаме поука. Но наистина съм убедена, че вече е крайно време да сложиш точка на тази връзка — преди да си разрушила семейството си! — не отстъпваше на ината си Виктори.
— Дори и накрая да… да се разведем, пак ще си останем приятели! — с не по-малка доза инат заяви Нико.
— Но защо?! — възкликна Виктори. — Мъже като Сеймор са един на милион! Да, знам, че понякога е труден, но пък ти е много верен! Сеймор е човек с характер. А подобни мъже се срещат все по-рядко напоследък! Вземи например Шейн — никакъв характер, още от самото начало! — Направи пауза и се загледа някъде пред себе си. — Колкото и да се опитваш, не можеш да накараш един брак да заработи, ако е с мъж, на когото му липсва характер. Накрая всичко пропада. Но ето че ти си направила мъдър избор. Твоят брак работи. Не можеш да позволиш едно… едно чукане — при тази несвойствена за себе си дума Виктори се сви, като че ли й удариха шамар — да разруши нещо, което си градила толкова дълго!