Вдигна една от статиите и започна да я чете, но само след няколко секунди я остави. Не бе в състояние да се концентрира. Стана и се приближи до прозореца, обгръщайки с поглед изгледа пред себе си, който съдържаше малко парченце от Сентрал парк. Офисът на Майк, който бе два етажа по-нагоре и в предната част на сградата, гледаше изцяло към Сентрал парк, както и офисът на Уенди. Главните редактори не бяха чак толкова високо в тотемския стълб, колкото президентите на отдели, поради което дори само фактът, че Виктор обмисля кандидатурата й за поста на Майк, бе достатъчно необичаен. Обикновено главните редактори не растяха — веднъж станал главен редактор, можеш да вървиш само хоризонтално, като станеш главен редактор на друго списание. Но на Нико изобщо не й пукаше, че ще бъде прецедент. Нейното мото беше, че щом някой твърди, че нещо не може да стане, значи си струва да се опита. Освен това бе достатъчно умна за подобен пост. Защо да се оставя да гние в някаква задънена улица?
„Чуй се само! — каза си тя и се усмихна. — Задънена улица!“ Та тя вече разполагаше с работа, за която другите хора биха убили. Жените все си повтаряха, че трябва да бъдат доволни и от онова, което имат, че най-важните неща в този живот са дребните неща. Тя също ги ценеше, разбира се, но това не означаваше, че големите неща не са важни за нея. Не означаваше, че трябва да си кротува и да не опитва да се бори за големите неща в света навън. Въодушевление, енергия, успех — все неща, способни да се превърнат в подтик и за една жена. Те й създаваха гравитацията — тежестта в света. Как би могла една жена да бъде напълно доволна от себе си, освен ако не е сигурна, че е достигнала истинския си потенциал, или най-малкото, че е дала всичко от себе си, за да го постигне?!
Обърна се и погледна към часовника на бюрото си — до срещата й с Виктор оставаха тридесет минути. Отиде до вратата на кабинета си и надникна навън.
— През следващите няколко минути ще бъда заета — съобщи на асистентите си. — Имате ли нещо против да не ме свързвате с никого?
— Няма проблеми — кимнаха те. Всичките бяха приятни момичета, чистоплътни и много трудолюбиви. Нико бе въвела една хубава традиция — веднъж месечно ги извеждаше на обяд. Когато тя тръгне нагоре, те също биха могли да тръгнат. Ще ги вземе със себе си.
И сега наистина затвори вратата си. Имаше нужда от спокойствие, за да помисли. Отпусна се на фотьойла, покрит с агнешка кожа — хрумване на Виктори. Преди много години Виктори й бе помогнала в обзавеждането на офиса й, дори бе намерила някаква специална работилница, където направиха мебелите й по поръчка — бюрото и двата фотьойла. Странното бе, че отново трябваше да благодари на Виктори, защото именно тя й бе осигурила онази информация, така необходима й за пускането в ход на отдавна обмисления заговор — бе я научила от Глини Рурк. Но така ставаха нещата в този свят. Преди много години тя бе помогнала на Виктори да си стъпи на крака, като й бе дала назаем пари. А сега бе ред на Виктори да й помогне, като уреди онази тайна среща с Глини, която се проведе в демонстрационната зала във фирмата на Виктори.
Но дали постъпва правилно? В онова, което се канеше да направи, имаше нещо детинско и изключително жалко. Но може би това е просто нейната съвест. Напоследък вестниците разпространяваха история за един политик, който като че ли нямаше да спечели така жадувания правителствен пост заради нещо, което хората отначало са мислели за „проблеми с прислугата“, но впоследствие се оказало сериозна връзка с именита адвокатка от важна кантора. Нико така и не можеше да проумее защо тази жена (името й беше Мариана) си бе позволила да започне връзка с този политик (на име Бърт). Бърт беше стар, плешив и стиснат. Но Мариана, която бе в средата на петдесетте, представляваше класически модел на жена с власт — жена, която е станала преуспяваща, защото много е обичала да бъде единствената жена в стая, пълна с преуспели мъже. Тя бе от жените, които нито харесваха, нито се доверяваха на други жени, от онези, които все още вярваха, че единственият начин жената да успее, е като бъде кучка. Ала жените като Уенди, Виктори и самата Нико представляваха новият тип жени с власт. Те не бяха кучки, а освен това не бяха обладани от онази старовремска идея, че единственият начин да те забележат, е като се движиш сред преуспели мъже. Новата жена с власт държеше да бъде в компанията на други жени с власт. Защото те искаха светът да се управлява от жени, а не от мъже!