Нико разсеяно започна да търка парченце от кожата между палеца и показалеца си. Успехът в живота можеше да се сведе до две основни неща: да обладаваш куража да отстояваш докрай страстните си убеждения и да поемеш ангажимента да го направиш. Нейното най-страстно убеждение беше, че жените трябва да стигнат до самия връх на пирамидата, и бе поела ангажимента лично тя да го направи. Но трудното бе в пътя, който ще избереш, за да стигнеш дотам. И тъй като тя по принцип беше жена с кураж, не можеше да не се запита — отново и отново — дали е избрала правилния път.
Стратегията беше простичка. Виктори й бе предоставила идеята абсолютно наготово — през онзи следобед, когато Сеймор печелеше наградата за „Най-добро куче в своята порода“. Докато Сеймор обикаляше в лек тръс ринга в тъмносиньото си кадифено сако с подскачащата весело до него Туни, Нико бе получила текстово съобщение от Виктори: „Важна информация — работата! Свръхсекретно! Веднага се свържи с мен!“ И след като Сеймор се бе изпъчил гордо със своя медал и тя го бе поздравила, успя да се измъкне до тоалетната и да звънне на Виктори. Кратката версия на информацията гласеше, че Глини Рурк, която била подписала договор с Майк Харнес да издава списание паралелно на шоуто си, се кани да съди Майк Харнес и „Сплач-Върнър“ за нарушение на договора. Нико бе подочула нещо за този проект, но първият брой на списанието продължаваше да се бави, а Майк продължаваше да държи всичко в пълна тайна.
— Той е един сексистки задник! — бе възкликнала Глини по време на първата им среща с Нико. — Човек изобщо не може да говори с него нормално! Казах му, че идеите му са пълен боклук, а той само се нацупи и излезе от стаята. Много съжалявам, но кажете ми, не съм ли права?! Та това е бизнес, за бога! Освен това на списанието е моето име, а не неговото! Защо трябва да дундуркам мъжкото му его?! Така де, ехо! Нали вече е голямо момче!
— По този въпрос може да се поспори — бе промърморила Нико.
И постепенно се оказа, че макар договорът да го задължавал да консултира Глини по въпроси, касаещи съдържанието на списанието й, той не си е направил този труд. Отказвал да приеме телефонните й обаждания, както и да се срещне лично с нея, криейки се единствено зад имейли. Глини неколкократно го молила да анулира проекта, но той отказвал, като изтъквал, че те „притежавали“ името й и че можели да си правят с него каквото си поискат. Тази размяна на писмени реплики продължила около два месеца, затова тя преценила, че ще го съди за 50 милиона долара. („Знам, че няма да ги получа — бе обяснила Глини, — но за да сплашиш подобен род идиоти, ти трябват големи цифри!“) освен това възнамерявала да подаде иска си всеки момент. Корпорации от рода на „Сплач-Върнър“ непрекъснато трябваше да се борят с всякакви дела срещу себе си, но точно в този случай ситуацията беше малко по-различна — Глини беше не само публична личност, но и словесно надарена. И вестниците веднага ще гръмнат.
А на Виктор Матрик това изобщо няма да се хареса.
Нико се изправи, приближи се отново до прозореца и започна да барабани с пръсти по радиатора под него. Виктор бе бизнесмен от старата генерация. За него би било непростимо негов висш служител да бъде замесен в публичен скандал с известна личност. Преди две години, когато Селдън Роуз беше женен за онзи модел на „Виктория Сикрет“ — Джейни Уилкокс, и Джейни се бе забъркала в скандал, появил се на първа страница по всички вестници, Виктор Матрик бе заявил на Селдън, че му предоставя избор: или да се разведе с жена си, или да напусне компанията. Нико бе научила тази история от Виктори Форд, която пък я бе чула от Лин Бенет, който пък я бе разбрал от Джордж Пакстън, който пък бил един от най-добрите приятели на Селдън. Селдън бе забъркан в скандала по единствената причина, че по нещастно стечение на обстоятелствата се е оженил за първопричината. И като сравняваше този случай с настоящия проблем с Майк, на Нико изобщо не й беше трудно да си представи как би реагирал Виктор. От друга страна, самата мисъл, че трябва да отиде при големия шеф, за да му предостави тази информация, й се струваше като клюкарстване. Напомняше й училищните портаджии, които докладваха всичко на учителите.
Присви очи и кръстоса ръце пред гърди. Е, това не беше точно клюка, а важна информация. Знаеше, че ако на нейно място беше някой мъж, той изобщо не би имал угризения на съвестта дали да отиде или не при друг мъж с подобна тайна. Никой не обичаше служебната политика, но ако държиш да се издигнеш до върха на корпорацията, участието в нея е неизбежно. Затова тя просто трябваше да го направи. Майк бе допуснал изключително сериозен гаф, а Виктор отдавна я бе предупредил да му намери нещо.