Нико заклати нетърпеливо кръстосания си крак. За пореден път се запита дали Виктор успява да свърши изобщо някаква работа през целия ден — въпрос, който служителите му си задаваха вече години наред. И най-неочаквано изтърси:
— Майк ще бъде даден под съд!
— Виж ти! — отбеляза Виктор. — Какво, според теб, би трябвало да сторя с тези чанти, а?
— Дай ги за благотворителност. Например на Армията на спасението.
Морийн, чиято възраст никой не бе в състояние да определи, влезе в кабинета. Беше секретарка на Виктор сякаш от цяла вечност. Хората понякога се питаха дали двамата едно време не са имали любовна връзка.
— Аха, значи в крайна сметка решихте, че не ви трябват! — изрече с укорителен тон тя.
— Нико реши. Очевидно днес тя ще е този, който ще взема решенията — отбеляза Виктор.
Нико се усмихна учтиво. Дали Виктор щеше да я посрещне с тази сценка с чантите, ако беше мъж? Дълбоко се съмняваше в това.
— А Майк наясно ли е, че ще бъде даден под съд? — попита той, след като секретарката бе взела чантите и бе напуснала кабинета му.
— Все още не.
— Хмммм — промърмори Виктор и потри брадичка. — И защо аз не знам нищо по този въпрос?
— Защото вестниците все още не са усетили скандала.
— А ще го усетят ли?
— И още как! — отбеляза мрачно Нико.
— Чрез кого?
— Чрез Глини Рурк. Тя възнамерява да съди Майк Харнес и „Сплач-Върнър“ за неизпълнение на договора си.
— О, да! — кимна Виктор. — Глини Рурк, познавам я. Америка я обожава. Така си е!
— Напълно вярно — кимна Нико. — И вероятно ще спечели „Оскар“ за „Най-добра поддържаща роля“ във филма на Уенди Хийли „Петнистото прасе“!
— Уенди Хийли, а? — погледна я весело Виктор. — Чух, че се развежда.
Нико се скова. Това бе един от проблемите с Виктор — човек никога не знаеше накъде ще поеме мисълта му.
— И аз дочух същото — изрече сега тя, но не пожела да навлиза в подробности.
— Дочула ли си? — вдигна леко агресивно глава шефът. — По-скоро би трябвало да знаеш!
— Е, информацията не може да се нарече точно публично достояние — отвърна предпазливо тя.
— А ще стане ли? — попита Виктор и вдигна от бюрото си стъклено преспапие — туристически боклук, съдържащ изглед от Ню Йорк. Разклати го, обърна го и върху сградите се посипаха сребърни снежинки.
— Не мисля — отговори Нико. Налагаше се да върне Виктор на темата за Майк, но ако подходи прекалено настойчиво, той можеше и да я отреже.
— Какво иска съпругът? — попита Виктор. Остави преспапието и се приведе напред, втренчен в лицето й. Бялото в очите му също беше пожълтяло от старостта, като древен пергамент. Но ирисите му бяха тъмни — тъмнокафяво, почти черно. — Доколкото ми е известно, съпругът не работи, нали? И ще иска пари! При това много!
— Наистина не знам нищо по този въпрос, Виктор — промърмори тя и неочаквано се запита дали не е допуснала огромна грешка.
— Не знаеш значи — изрече замислено той и се облегна назад в стола си.
Нико се почувства така, все едно доброволно бе влязла в клетката на лъва. Никога до този момент не бе ставала свидетел на тази страна от характера на Виктор. Налудничавите отклонения си му бяха присъщи, но тази подмолна жестокост бе напълно нова за нея. От друга страна обаче, беше напълно логично да е такъв.
И сега Нико направи нещо, на което се бе научила още преди много години и към което прибягваше всеки път, когато й се налагаше да се справя с бизнесмен на ръба на яростта. Тя просто се вторачи в него, без да казва нищо, и отвори очите си максимално широко.
Повечето хора не издържат на подобен поглед. Виктор Матрик не се оказа изключение. Започна да говори.
— Ако наистина държиш да се изкачиш на върха на тази компания, трябва да знаеш всичко за всекиго тук!
— В такъв случай държа да изтъкна — отбеляза Нико, колкото й бе възможно по-безизразно, — че знам всичко по този въпрос. Просто не желая да говоря по него.
— Но нямаш нищо против да злословиш против Майк — отбеляза невъзмутимо Виктор.
Усети, че се изчервява. Значи това е. Бе избрала погрешен подход — както по отношение на Уенди, така и по отношение на Майк, и сега ще я уволнят. Може би трябваше да му каже за Уенди и за това как Шейн иска апартамента и попечителството над децата. Но не можеше да причини подобно нещо на Уенди — Виктор като нищо би могъл да го използва срещу нея. Не трябва да позволява Виктор да я притиска.