— Просто реших, че ще искаш да знаеш — заяви тя.
— Защото Уенди ти е приятелка, а Майк — не е.
— Само за миналата година компанията на Уенди е донесла печалби на „Сплач-Върнър“ на стойност двеста милиона долара. А издателският отдел — само седемдесет и три милиона. А двадесет и три от тези седемдесет и три милиона идват от „Бонфайър“! — Добре че знаеше тези цифри! Не че Виктор също не ги знаеше. И какво, за бога, смята да прави?!
— Значи искаш поста на Майк — заяви спокойно той.
— Да, така е. Обсъждаме този въпрос вече месеци наред — отвърна хладнокръвно тя. Ако успее да продължи да използва обичайната си тактика, може би ще успее да излезе жива оттук.
— Така ли? — вдигна очи Виктор. — Не си спомням да сме говорили подобни работи.
Тя се скова и отвърна очи от него. Не очакваше подобна реакция, а би трябвало. Хората често я предупреждаваха, че той е способен на подобно нещо — напълно да отрече, че е сторил или казал нещо в миналото, което автоматично принуждава другия срещу него да се пита дали той не е откачил. От друга страна, той си беше човек на години. Може би наистина не помни. „С мен е свършено! — помисли си Нико. — Сеймор ще бъде много разочарован! Как ще живея със себе си отсега нататък? Значи хората се оказаха прави. Виктор Матрик е шибано копеле! Той е луд!“
И неочаквано я осени мисълта, че може би Виктор нарочно я е вкарал в този капан, за да изхвърли нея. Но как е възможно? Тази информация й бе дадена от самата Глини чрез Виктори! Та Виктори изобщо не се познаваше с Виктор Матрик, макар че на него безсъмнено му бе известно, че двете са приятелки. Ами ако Глини Рурк е била подставено лице на Виктор? Ако е така, значи той оперира на ниво предателство, което е далеч извън нейния обсег на действие. Той бе способен на всичко. От друга страна, може пък големият шеф просто да е правил същото, което тя правеше с Майк — наблюдавал я е и е чакал, чакал я е да се издъни.
— Е? — подкани я сега той.
Тя му отвърна на погледа. Бузите му бяха покрити с мрежа от спукани миниатюрни кръвоносни съдове, покриващи кожата му като паяжина. Толкова бе стар! Би трябвало отдавна да е мъртъв. А вероятно наистина бе мъртъв, само дето никой още не го е разбрал. „Двадесет и пет години! — мислеше си Нико. — Двадесет и пет години по седемдесет часови работни седмици на упорит труд, саможертви и победи и всичко това да бъде хвърлено на боклука, благодарение на този призрачен старец, който вече бе дотолкова разделен с реалния свят, че искаше да даде на съпругите на своите служители фалшиви дизайнерски чанти за Коледа! Той е живото въплъщение на всичко гнило и погрешно в света на бизнеса. Но някой ден аз ще те изместя, да знаеш!“
Нико се отпусна назад във фотьойла си и кръстоса крака, печелейки време. В наръчника за добрия служител нямаше нищо, което да й подскаже как да се държи в подобна ситуация, но каквото и да се случи, не трябва нито да моли, нито да показва страх! Налагаше се да обърне тази конфузна ситуация в своя полза. Ако успее да го направи, значи ще постигне всичко! Сви рамене и заяви:
— Виктор, не се опитвай да ме пързаляш! И двамата много добре знаем, че Майк просто трябва да си замине.
Това като че ли беше най-доброто, на което беше способна. Звучеше твърдо, но без нито капка агресия.
— Но Майк не мисли така — отбеляза Виктор и се усмихна. Усмивката му беше като елемент от анимационно филмче — преувеличена и нереална. Нико предположи, че подобна реакция би трябвало да означава, че Виктор вече е разговарял с Майк по този въпрос. Това беше най-големият й страх — Майк да привлече Виктор на своя страна.
— Подобна реакция е напълно нормална — отговори тя. Внезапно си спомни са рохко свареното си яйце и за ножа, с който му бе клъцнала главата. Само преди три часа беше напълно убедена в своя успех. Как можа да допусне подобна фатална грешка?!
Неочаквано за себе си чу дишането си. Беше прекалено силно. Виктор сигурно също го чуваше от десетте крачки, които ги деляха, и разбираше, че тя е уплашена. Задържа за момент дъха си и тихо изпусна излишния въздух през носа си.
— Така е, да. Друго не можем да очакваме.
Виктор вдигна ръка и докосна един от предните си зъби, а после го разклати. Бе използвал множествено число. Нико го загледа едновременно с ужас и облекчение. Това може би означаваше, че тя е все още в играта. Ако е така, налагаше се да довърши този ход бързо, преди Виктор отново да се е разсеял или преди сам да си е извадил зъба.