„Мъртъв си!“ — помисли си тя в мига, в който вратите на асансьора се затвориха зад него.
Точно в четири часа й се обади секретарката на Виктор Матрик Морийн. Единственото изречение, което каза, бе:
— Виктор иска да те види в офиса си!
Тя влезе в офиса на Виктор само минута преди Майк.
— Готова ли си, Нико? — обърна се към нея големият шеф. — Сцената ще бъде точно като при доктор Фил.
Нико никога не бе гледала шоуто на доктор Фил, но някак си не можеше да си представи, че е толкова брутално.
Няколко секунди по-късно се появи и самият Майк Харнес. Когато прекрачи прага, той спря за момент, по лицето му се изписаха изненада и шок, а после очите му се стрелнаха наляво-надясно като на животно, внезапно осъзнало, че е попаднало в капан. Нико стоеше край бюрото на Виктор, та Майк сигурно се бе зачудил дали двамата са в някакъв таен заговор или големият шеф е привикал него и нея, за да ги мъмри за нещо общо. А после очевидно реши, че независимо какъв е случаят, той трябва да се разграничи от Нико, като я игнорира. Насочи се напред, като съзнателно избягваше погледа й, и седна точно пред бюрото на Виктор.
— Е, Виктор! — подвикна с престорена веселост. — За какво е всичко това?
Виктор бутна опърпаната си грива назад и изрече:
— Нико казва, че срещу теб ще бъде заведено дело.
— Нико ли?! — изгледа я Майк с престорена изненада, но под нея се виждаше жилото на омразата. — Тя пък какво може да знае?!
— Очевидно доста повече от теб — отбеляза спокойно Виктор.
— И за какво? — попита небрежно Майк.
— За нарушение на договор. Глини Рурк — отговори Нико.
— Глини Рурк е напълно лишена от талант психарка, която дори не може да дойде навреме за уговорена среща!
— Видях имейлите. От теб до нея. Нарекъл си я глупава… — започна Нико.
— Че тя си е такава!
— Помисли си обаче как ще изглежда всичко това във вестниците!
— Че на кого му пука?! — сряза я нехайно Майк.
Нико сви рамене и отбеляза:
— Защо трябва да стигаме до публичен скандал, когато можем да го избегнем, а?!
Майк погледна към Виктор за помощ, но не получи такава. После се обърка отново към Нико.
— Ти какво си? Шибан предател, а? Ровиш зад гърба ми, за да се добереш до информация…
— Получих я съвсем случайно. И смятам, че извадихме късмет. Защото много лесно можеше да стигне и до някой друг. Някой отвън!
— А бе, ти си била голяма кучка! — извика Майк.
— Майк! — намеси се предупредително Виктор.
— Аха, схванах! Вече си слугинята на Виктор! Малката девственица, която върши мръсната работа на шефа! Ледената прислужница!
— Уволнен си, Майк! — отсече Нико.
— Какво?!
Нико въздъхна. Кръстоса ръце пред гърди и се подпря на ръба на бюрото на Виктор. Веднага си каза, че Майк изобщо не трябваше да сяда. Така, без да си дава сметка, автоматично се бе лишил от позицията на силата и я бе предоставил на нея.
— Правилно ме чу — изрече тя. — Уволнен си. И твоето място заемам аз.
Майк се разсмя неконтролируемо. А между два пристъпа изрече:
— Но ти не можеш да ме уволниш!
Виктор разклати предния си зъб и отбеляза:
— Може! И току-що го направи!
А после големият шеф направи нещо ужасяващо. Изправи се, приведе се напред, зина и изрева.
Хиляди дяволи! — помисли си Нико. Отстъпи уплашено назад и без да иска, събори стъкленото преспапие, но за неин късмет успя да го хване, преди да бе паднало на пода. Смехът на Майк се превърна в безмълвен шок. Той се отдръпна назад и се заоглежда объркано. От мястото, където седеше, вторачен в черната и на пръв поглед бездънна паст, каквато представляваше устата на Виктор, сигурно му се струваше, че гледа в устата на лъва. После като че ли се овладя, скочи от стола си и изкрещя:
— Мамка му, Виктор! Какво, по дяволите, мислиш, че правиш? Защо ми причиняваш всичко това?
Но Виктор вече се бе върнал към стола си и благото си поведение на добрия Дядо Коледа.
— Защото мога, Майк — отговори му той. — Това ми е работата.
— Нищо не разбирам! — отрони Майк и вдигна ръце. Очите му се бяха насълзили, а носът му почервеня. — Работил съм за теб двадесет и пет години и…