Нико се втренчи в отворения в скута й вестник, преструвайки се на крайно заинтересована от някаква статия за търговията със стоки на дребно. Вероятно Майк дори и не си представяше, че тя би могла да се стреми към най-върховния пост в „Сплач-Върнър“ — или поне тя така предполагаше. Мястото се характеризираше с невероятни византийски интриги и огромно напрежение, така че малцина жени, та дори и мъже се натискаха да го заемат. Ала Нико въобще не се срамуваше от амбициите си, пък и двадесетте години корпоративен живот я бяха убедили, че е в състояние да върши всяка една работа не по-зле, от който и да е мъж — та дори и по-добре.
„Да вземем за пример Майк!“ — помисли си тя и крадешком го погледна. В момента той се бе привел напред в седалката си и се опитваше да надвика рева на току-що включените двигатели, за да говори с пилота за спорт. Корпорациите навсякъде по света бяха пълни с мъже като Майк — мъже, които не изглеждат нито изключително умни, нито особено интересни, но които много добре владеят всички правила на играта. Този род мъже прекрасно знаеха как да се наредят до останалите влиятелни хора — винаги бяха искрени и лоялни, винаги демонстрираха отлични умения за „екипна работа“ и винаги успяваха да се изкачат по корпоративната стълбица, защото бяха наясно чии задници да целуват и кога. Нико открай време подозираше, че Майк е станал изпълнителен директор и президент на „Върнър пъбликейшънс“ само защото се е сетил как да гъделичка Виктор Матрик по слабото място — Виктор бе всеизвестен маниак на тема спорт, а Майк му е осигурявал билети за всяко важно спортно събитие, на което и самият той е присъствал.
Браво! Похвално! Обаче Майк Харнес не бе единственият, който владее правилата на играта. Само преди две години Нико би се почувствала крайно неудобно дори само от мисълта да заеме поста на шефа си, особено на такъв шеф като Майк, който по принцип бе доста свестен и разбран. Ала през последната година поведението му към нея се беше променило коренно. Отначало неуловимо, учтиво затваряйки й устата по време на служебните брифинги, постепенно все по-явно и неприкрито, а накрая съвсем целенасочено бе пропуснал да включи името й в списъка на докладчиците за редовното корпоративно събрание, което се провеждаше на всеки две години. А сега и това — да се опитва да обсеби срещата й в „Хъкабийс“, среща, за която сам никога не би се сетил, а дори и да се беше сетил, не би успял да организира.
Хеликоптерът се отлепи от земята и залепи Майк на облегалката. Той се обърна към Нико и небрежно отбеляза:
— Скоро ми попадна една статия в „Джърнъл“ за Питър Борш и „Хъкабийс“. И, честно да ти кажа, смятам, че срещата идва напълно навреме.
Нико го дари с хладна усмивка. Въпросната статия се бе появила преди два дена, а фактът, че Майк се кани да обърне нещата така, сякаш идеята е била изцяло негова, я накара да закипи от гняв. Даже и да искаше, вече не можеше да си позволи да игнорира явната решимост на шефа й да й подреже крилата — нищо чудно след няколко месена да се пробва и да я уволни! Ненадейната му поява тази сутрин бе ни повече, ни по-малко официално обявяване на война. Отсега нататък въпросът стоеше така: или тя, или той. Но годините корпоративен опит я бяха научили да сдържа чувствата си, никога да не показва на опонента си какво мисли, а още по-малко пък — какво е решила да стори. Сега Нико сгъна вестника и приглади полата си. Онова, за което Майк изобщо нямаше представа, бе, че вече бе предприела необходимите стъпки ла му подлее вода.
Само преди месец, когато нейната асистентка бе успяла да издири онзи екземпляр от първото издание на „Изкуството на войната“, Нико бе отишла при Виктор Матрик, за да поиска от него специално разрешение да запише разходите за книгата като служебни, тъй като тя не беше никак евтина — повече от хиляда долара. И при така създалите се обстоятелства тя, естествено, беше длъжна да му обясни с най-големи подробности защо й е трябвала тази книга и в какво са се състояли усилията й досега в тази насока. Накрая Виктор я бе похвалил за „творческия подход“. Иронията във всичко обаче бе, че ако Майк я бе включил в списъка на докладчиците за корпоративното събрание, на нея вероятно никога не би й хрумнало да започне да действа зад гърба му. Ала случаят бе непростима обида, да не говорим пък, че хората го бяха коментирали седмици наред — както преди, така и след събранието. Така че, ако Майк толкова държеше да я смаже, можеше да го стори по-дипломатично.
Но ето, че той бе допуснал грешка и сега единственото, което й оставаше, бе да заиграе в неговата лига. Ако срещата с „Хъкабийс“ не оправдаеше очакванията им, грешката щеше да бъде изцяло негова. Но ако минеше добре и Майк отиде при Виктор, последният веднага ще схване какво точно става. Нищо не беше в състояние да мине незабелязано покрай смразяващите синьо-жълтеникави очи на Виктор Матрик, а фактът, че Майк си е позволил да падне толкова ниско, със сигурност щеше да заслужи презрението му.