„Че кой друг да е?“ — помисли си леко раздразнена тя. Бе забелязала Селдън още когато слезе, за да помоли управителя да й осигури още една стая до нейната — за бавачката Гуинет. Надяваше се да успее да се измъкне от него, но той най-неочаквано бе вдигнал очи от вестника си и лицето му се бе озарило от приятна изненада. Е, вече нямаше как да го подмине. Налагаше се да го поздрави. Ако не го направи, той вероятно ще тръгне да говори пред хората, че тя се големее.
— Здравей, Селдън! — извика Уенди и се приближи към масата му. Но какво, за бога, прави той в лоби бара на хотел „Мърсър“, при това в девет сутринта в неделя и пие… какво? Загледа се в чашата пред него. Стори й се „Блъди Мери“. При това със стрък целина, резенче лимон, три маслинки и сламка, моля ви се!
Селдън Роуз пие „Блъди Мери“ със сламка?! Аха, хванах го!
Той се изправи. Въпреки сламката, която го оприличаваше по-скоро на дванадесетгодишен хлапак, той изглеждаше стряскащо секси — с дългата си кестенява коса и очилата за четене. Очила с костни рамки. Възхитително!
— Ще се присъединиш ли към мен за по едно питие? Или може би мляко? — попита той и я огледа. — Като те гледам, няма да ти се отрази зле.
Тя автоматично се изпъчи и вирна нос.
— Защо, да не би да изглеждам зле?
— Не, Уенди, в никакъв случай, просто аз…
— Нека ти обясня нещо, Селдън! — изрече заплашително тя. — Ако искаш да знаеш нещо много важно за жените, и особено за жените като мен, никога не ни казвай, че едно питие няма да ни се отрази зле! Същото се отнася и за импланти в гърдите, и за проклетото мляко!
— Божичко, Уенди! — дръпна се сащисано той. — Не исках да кажа… Ти си изглеждаш страхотно, както винаги…
— Страхотно ли? — изгледа го подозрително тя.
— Определено нямаш нужда от импланти. Така де… — Сведе сконфузено очи под унищожителния й поглед. — Само ти предложих да пийнеш нещо, за да ти кажа, че ще ми е приятно да поседиш при мен!
И й дръпна един стол на своята маса.
Уенди изгледа стола подозрително. „Какво пък!“ — каза си тя и отметна назад косата си. Не че имаше какво друго да прави. Седна.
— Е, какво става с теб, Селдън?
— Всичко при мен върви страхотно!
— Не си ли забелязал, че на всички в Ню Йорк и Лос Анжелис, и особено на хората от нашия бизнес винаги им върви страхотно?
— Ами аз…
— Това не те ли притеснява, Селдън? Не го ли намираш за… подозрително?
— Погледнато от този ъгъл…
— Да, точно от този!
Селдън започна да върти сламката си. Накрая изрече:
— При теб поне всичко би трябвало да е страхотно, Уенди! Та твоето „Петнисто прасе“ спечели два „Оскара“!
— Но не и за „Най-хубав филм“!
— Все пак беше комедия! — изтъкна търпеливо той. — Последната комедия, която спечели „Оскар“ за „Най-хубав филм“, беше „Да возиш мис Дейзи“. И то още в края на осемдесетте. Знаеш как стават тези неща.
— Да, много добре знам как! — тросна се тя.
После се овладя. Защо се държи така гадно със Селдън? Виж го само! С нежното си лице и дългата си коса прилича по-скоро на колежански професор, отколкото на безмилостен филмов продуцент, което може би е съзнателна поза от негова страна, целяща да заблуди партньорите му относно истинския му характер. От друга страна, би могло и да означава, че Селдън Роуз е просто като всички останали и също иска да изглежда по-млад. Уенди не можеше да повярва, че само преди година го бе считала за много страшен. Но когато най-лошите ти страхове станат реалност, всичко останало придобива съвсем друг смисъл.
„Трябва да звънна на Нико и да й съобщя за тази среща със Селдън!“ — помисли си тя.
— А ти какво правиш тук? — попита, опитвайки се да се усмихне.
— Живея точно зад ъгъла. И идвам тук всяка неделя, за да закуся — отговори той. — По принцип нямам нищо против да бъда сам, с изключение на неделя сутрин. Няма нищо по-депресиращо от това да си приготвяш сам яйцата с бекон!
После й се усмихна мило. Уенди пак се вторачи в косата му. Но как е успял да я изправи толкова? Надали я глади всяка сутрин!
— Сигурна съм, че безпроблемно ще си намериш приятелка, Селдън — отсече твърдо тя, като му даде да разбере, че не възнамерява да се поддава на тази негова история за самотния ерген. — Ти си преуспял мъж, нямаш деца, освен това си… — тук направи пауза, — привлекателен.