— О, нищо подобно! Точно тогава започват проблемите! — отбеляза загадъчно Селдън.
Уенди кимна и се отпусна назад в стола си. Беше много впечатлена. Няма нищо по-добро за самочувствието на една жена от мъж, който е бил с манекенка и я е изхвърлил! В тази мисъл имаше нещо особено успокояващо. Означаваше, че мъжът срещу теб има здрави, устойчиви ценности. Загледа се в него за момент. Наистина ли Селдън е толкова свестен? Или тя отново допуска грешка и всичките тези… глупости са просто… номер, целящ какво? Ако той действително се опитва да я вкара в леглото си, какво толкова лошо има в това?
— Какво мислиш да правиш сега? — попита внезапно той. — Тъкмо се канех да се поразходя из Сохо. Искаш ли да дойдеш с мен?
— Защо не?! — възкликна усмихнато Уенди. Най-неочаквано и за нея самата идеята да прекара сутринта в разходка със Селдън й се понрави. Така поне няма да бъде сама.
Селдън плати сметката и двамата се изправиха.
— Хей, забравих да те питам! Защо ти си тук в „Мърсър“, а не съпругът ти?
Уенди отново се почувства като пълен боклук, припомняйки си разговора с Неса Хоуп от предишния ден.
— Да, би трябвало да е така, обаче… положението е твърде необичайно. Наложи се да отстъпя апартамента на съпруга си.
— Господи, Уенди! — възкликна Селдън. — Очевидно напоследък ти се е събрало много! — Отвори й вратата, даде й път и добави: — Ако имаш нужда от апартамент, може би ще успея да ти помогна! Познавам един страхотен агент по недвижимите имоти!
— Благодаря! — кимна тя. — Може би този път ще се възползвам от предложението ти!
И докато излизаше на тротоара, тя си каза, че Селдън е много мил човек. „Колко приятно е за разнообразие да бъдеш с приятен и мил човек! — помисли си тя. — Приятен и мил!“
Кой би могъл да допусне, че накрая това ще се окаже най-ценното качество у един мъж, което човек би могъл да си пожелае?!
Три часа по-късно двамата със Селдън пътуваха с товарния асансьор към неговия таван, след като се бяха разходили до река Хъдсън и обратно. За първи път от седмици наред тя бе успяла да се поотпусне мъничко и да забрави за Шейн и неговите страховити искания. Толкова бе странно и вълнуващо да се разхождаш в неделя сутрин с мъж, който не ти е съпруг, и да се държите като двойка — да се отбивате по магазините и да спирате за още една чашка кафе! Уенди бе купила рокличка за Клоуи, плюшен динозавър за Тайлър (който, между другото, бе избран от Селдън) и ново яке за Магда. И през цялото това време те не престанаха да разговарят, като че ли и двамата си даваха сметка, че когато млъкнат, ще трябва да се разделят. И когато пак стигнаха Западен Бродуей, тя сведе поглед, защото не й се искаше да си тръгва, но не знаеше какво да направи, а той беше казал: „Искаш ли да разгледаш моя таван? Тъкмо ще ти дам номера на моя агент по недвижимите имоти!“
— Прекрасна идея! — кимна тя облекчено и настроението й отново се върна.
— Трябва обаче да те предупредя, че не ме бива много по вътрешното обзавеждане…
— Мен също — отговори тя и го погледна крадешком.
Той също я гледаше и двамата побързаха да отвърнат погледи, крайно притеснени. Всичко, което искаха да знаят, беше в тези разменени погледи. И то гласеше: „Искам да правя секс с теб, веднага! И се надявам, че ти също го желаеш!“ Не й се беше случвало да преживее подобна размяна на погледи години наред — откакто все още не беше омъжена, което ще рече, преди повече от дванадесет години. Странно как всичко се връщаше отново — пресъхването на устните, топката в стомаха, омекналите колене… Страхът и възбудата от перспективата да попаднеш в непозната територия… Ново тяло, нов пенис, както и надеждата, че актът няма да се превърне в разочарование…
Направи гримаса.
— Нещо не е наред ли? — попита Селдън.
— О, не! — побърза да го успокои тя. — Всичко си е наред!
— Да не би да се притесняваш за децата си?
Боже, това изкачване с асансьора нямаше край! Беше забравила старите асансьори.
— За тях винаги се притеснявам — отвърна тя. — Но знам, че са добре. Шейн ще ги доведе чак в пет следобед.
Ето че го бе направила! Практически го бе уведомила, че разполага с още четири часа, за да му се отдаде.
— Какво прави Шейн с тях по цял ден? — попита Селдън.
— Води ги до конюшните — голямата ми дъщеря си има пони… Понякога ги води в парка или на рожден ден на някое хлапе.