— Толкова ли се налага да го правиш?
— Кое? — попита той.
— Да изглаждаш страниците на вестника си. Все едно някой стърже с нокти по черна дъска!
— Много съжалявам! — отбеляза той с надменна учтивост. — Но в случай, че не си забелязала, тази сутрин съм малко контузен!
— Че аз каква вина имам за това?! — изписка превзето тя и направи знак на сервитьора. — Какво е станало с носа ти, между другото?
— Моля?! — извиси изумено глас той.
— С носа ти. Какво си му направил?
— Лично аз нищо — отвърна той възмутено. — Както вероятно си спомняш, беше твоят приятел, френският актьор с дългия хобот, който реши, че иска да увеличи моя нос до размерите на своя!
Божичко, сутринта ставаше все по-лоша и по-лоша! Очевидно снощи се бе случило нещо гадно не само с Пиер Бертьой, ами и Лин бе пострадал от крошето на френския актьор! И в съзнанието й изплува смътна картина как Лин се бие с французина в коридора.
— Значи снощи сме се срещнали — заяви тя, но по-скоро като въпрос.
— Да, срещнахме се — отвърна търпеливо той.
— Хммммм — кимна Виктори. — Разбирам. — Към масата й се приближи сервитьорът с кана кафе. — И ти също си в този хотел, така ли?
— Нали аз те доведох тук?!. След партито. Ти обаче настоя да играеш покер, френският актьор се опита да избяга с часовника ти, а когато аз възнегодувах, той реши да ме цапардоса с юмрук!
— Колко… необичайно — промърмори Виктори.
— Аз се появих на партито доста късно — поясни Лин. — Точно навреме обаче, за да чуя как казваш на Пиер Бертьой, че някой ден ще имаш яхта, по-голяма от неговата.
Виктори изпусна лъжичката си и тя се приземи със звън под стола на Лин. Как е могла да каже подобно нещо на Пиер Бертьой?! Да, от друга страна, това бе напълно в неин стил. Наведе се да си вземе лъжичката в същия момент, в който се наведе и Лин. Той й я подаде и тя промърмори:
— Съжалявам!
— Няма проблеми. — Да, наистина не изглеждаше особено добре. Особено с тази издутина на носа си. — Радвам се да видя, че си намерила шалчето и очилата ми.
— О, твои ли са? — изненада се тя. — Открих ги тази сутрин в стаята си. — Ставаше още по-лошо! Внезапно си спомни как Лин влиза в стаята й, открива французина при нея и го измъква в коридора. Прочисти гърлото си и попита тихо: — Ти… хммм, в хотела ли прекара нощта?
Чу как Лин разбърква кафето си, после отпива, а накрая отговаря:
— Технически погледнато, да. Събудих се на пода в твоята стая. Напълно облечен.
— Да, усетих, че в стаята ми има някакъв мъж — заяви с престорено нехайство тя.
После вдигна менюто. Изтече цяла минута.
— Лин? Наистина ли казах на Пиер, че някой ден ще имам яхта, по-голяма от неговата?
— Дори няколко пъти! — отговори Лин.
Виктори кимна. Нищо чудно, че непрекъснато вижда пред очите си сбръчканото като преварен картоф лице на Пиер.
— Толкова ли беше… грозно? — продължи предпазливо.
— Точно тази част, не — обясни Лин. — Да, Пиер беше изненадан, вярно. Но не беше ядосан. Все още.
— Господи! — изписка тя и се облегна назад в стола си.
— Доколкото успях да преценя, ти бе решила да му сервираш „Специалитетът на Виктори Форд“! — продължи Лин, като сгъна вестника си.
— Ясно. И коя част по-точно го ядоса?
— Не съм много сигурен — отговори Лин и точно в този момент сервитьорът му донесе чиния с пържени яйца. — Може би онази част, когато му заяви, че жените ще завладеят света на модата и че само след десетина години той вече ще бъде архаизъм!
— Но това не е чак толкова лошо…
— Права си, не е. И, както изтъкнах по-късно, ти имаше основателна причина да се защитиш!
— Няма начин! — прошепна тя и започна да разтрива слепоочията си. — Сигурно съм имала.
— Защото онзи тип ти заяви, че щом вземеш парите му, би трябвало да спреш да работиш, да си намериш свестен мъж и да започнеш да раждаш деца!
— Божичко, колко гадно!
— Именно! Та аз се опитах да му обясня, че жените от Ню Йорк никак не обичат да им се говори по този начин!
— Обаче той не го прие добре, нали?
— Никак — отсече Лин. — Заяви, че му било писнало от бизнес дами и че целият свят бил вдигнал ръце от жени, преструващи се на мъже, и жени, носещи дипломатически куфарчета, и че жените всъщност трябва да си стоят вкъщи и да се оставят мъжете да се грижат за тях! — След тази тирада Лин направи кратка пауза и допълни: — Тези галски типове се държат понякога като истински селяни! Независимо какво твърди светът, французите са си такива!