— Е, много мило от твоя страна, че си ме защитил толкова всеотдайно! — обади се тихо Виктори.
— Не че ти имаше нужда от моята защита! Ти се представи доста добре и сама!
— Като тигрица ли? — попита тя, като пусна три бучки захар в чашата си.
— Направо го разкъса! И когато приключи с него, от този французин не беше останало нищо друго, освен локвичка шампанско!
— Но не съм го искала. Наистина!
— Не и според него. Стана и напусна празненството. Нацупен!
— Господи! — изрече пак Виктори. Довърши кафето си и си наля втора чаша. — Смяташ ли, че е бил… непоправимо ядосан? Така де, би трябвало да е бил наясно, че просто си спорим и че сме много пияни! Дали е чувствителен тип?
— Какво имаш предвид?
— Ами, само един много чувствителен мъж, все още не простил се с детството си, би напуснал демонстративно нормален, разгорещен спор! Обикновено подобно поведение значи само едно — че е разглезено дете и че изобщо не му харесва онова, което чува за себе си!
— Мисля, че точно това му каза и ти, долу-горе дума по дума — отбеляза кисело Лин.
Виктори простена. Идваше й да се скрие под масичката. Лин е прав. Да каже подобно нещо бе напълно в неин стил.
— Според мен той изобщо не остана доволен от чутото. Аз обаче се разсмях от сърце. Пиер Бертьой наистина е разглезено дете, та беше крайно време някой да му го каже в очите!
— Значи просто съм била права — отбеляза Виктори. — И мисля, че вече съм напълно готова да хапна и малко пържени яйца.
Мина още една минута. А после тя се извъртя рязко към него и с паника в гласа прошепна:
— Лин, той нали не беше… чак толкова ядосан? Така де, не чак толкова, че да откаже сделката?
— Мисля, че трябва да го попиташ лично — отвърна Лин и й се усмихна съчувствено.
Виктори стана от масичката, грабна телефона си и се втурна надолу по стълбите. Върна се само след няколко минути, но влачеща краката си едва-едва. Приседна на стола си. Лицето й изразяваше истински шок.
— Е? — обади се по едно време Лин.
— Каза ми, че било много добре, дето още не съм подписала договора, защото тази сделка била нещо, за което и двамата трябвало да си помислим повече.
— Много съжалявам — промърмори Лин.
Виктори се втренчи в морето. Усети, че очите й се насълзяват.
— Няма нищо — изрече с дрезгав глас. Сълзите закапаха под слънчевите й очила. Тя ги избърса със салфетката и промърмори: — Аз провалям всичко! Това е! И сега вероятно провалих и бизнеса си!
— О, я стига! — обади се Лин. — Изобщо не си провалила бизнеса си! Нали все още го имаш, а?
— Не е само това — промърмори тя, като въртеше салфетката в ръката си. — Току-що осъзнах нещо адски гадно за себе си. Че с Пиер Бертьой съм се държала точно толкова отвратително, колкото и с всеки друг мъж, с когото се запозная! Независимо дали отношенията ни са делови или романтични. На някакъв етап аз просто се побърквам. И не се чувам какво приказвам. И после… както ти би се изразил… им правя нова дупка на задника. И те побягват, разбира се.
„И с пълно право! Нали сторих същото и с теб, и с Пиер?! А с него дори не бях спала!“
— Е, нали знаеш какво казват хората — деловото партньорство е нещо като брак! — отбеляза дълбокомислено Лин. — А ако нещо се развали, се разваля още по-бързо, отколкото в брака. Но в тази ситуация има и нещо положително, защото ти помогна да идентифицираш проблема. Както ти самата обичаш да казваш, не можеш да разрешиш проблема, докато първо не го идентифицираш!
— Така ли казвам наистина? — вдигна глава тя. — Господи! Понякога говоря големи глупости!
— Е, но понякога си напълно права — заяви Лин и се изправи.
— Къде отиваш? — вдигна глава към него тя.
— С теб отиваме по магазините — отсече той и й подаде ръка.
Тя поклати глава.
— Не мога да си позволя да пазарувам! Разорена съм!
— Аз черпя, хлапе! — настоя той, хвана я и я изправи на крака. — Приеми го като заем. Когато следващия път пропадне моя сделка, ти пък ще ме заведеш на пазар!
— Доста скъпичко предложение!
— Е, убеден съм, че дотогава ти ще можеш да си го позволиш! — усмихна се той и я прегърна. Измъкна нехайно очилата й и ги сложи върху собствения си нос. — Ако бях на твое място, щях да погледна на нещата от тази страна: не всеки ден човек губи двадесет и пет милиона долара! Така де, колко хора могат да се похвалят с подобно нещо, а?!