— Не се притеснявай! — махна с ръка Уенди. — Шейн и без това се оплаква, че след развода ни доста хора са станали твърде груби към него. Вече почти никой не го канел на купони.
— Колко тъжно! — отбеляза Виктори и Нико веднага усети, че съжалението на приятелката им е искрено.
Виктори съжаляваше всеки, който бе изпаднал в някаква беда. Например, след като Мъфи Уилямс също бе напуснала „Би & Си“ през юни, изтъквайки, че и на нея й било писнало от Пиер Бертьой, Виктори веднага я беше наела на работа (а освен това й плащаше и малък процент от печалбите по сделката си с „Хъкабийс“).
— Ще го преживее! — заяви Уенди, имайки предвид Шейн. — Както и да е. Сега искам да знам каква е работата с тази шапка, за която всички приказват! Шапка, моля ви се! Толкова ли е фантастична?
— Ами, просто шапка — сви рамене Виктори. — Изобщо не може да се сравни с твоя филм! Шейн и Селдън ще дойдат ли?
Уенди кимна и добави:
— Предупредила съм ги, че са длъжни да започнат да се разбират. Особено Шейн. Иначе Селдън е възпитан човек и е напълно готов да се държи разумно. А Магда е буквално влюбена в него. Може би дори повече, отколкото съм аз. Ако щете вярвайте, напоследък е отслабнала с цели пет килограма!
— Защото те вижда щастлива и така и тя става щастлива! — отбеляза мъдро Нико.
— Да бе, знам. Но понякога изпитвам известна вина. Имам предвид, задето в крайна сметка нещата се наредиха толкова лесно — отбеляза Уенди, като имаше предвид уреждането на битовия въпрос. Беше купила последните два етажа на сграда в Сохо, използвана някога за складове, така че сега, макар че с Шейн на практика не живееха заедно, децата бяха максимално близо и до двамата си родители, без родителите им да са вече женени. — Искам да кажа, че е толкова лесно да разрешиш проблемите си, когато си преуспяла жена и разполагаш със свои собствени пари! Често си мисля за всички жени, които не са като нас и нямат никакви пари и си представям през какъв ад трябва да минат, горките! Никога не трябва да забравяме за тях!
— Но нали в това е целият смисъл на успеха! — изтъкна с жар Нико. — Поне да знаеш за какво си се бъхтила като вол цял живот! И да си спокойна, че дори и да настъпи някаква криза, семейството ти няма да страда!
Уенди я погледна, а после сведе очи към чинията си. Върху лицето й се разля усмивка.
— Мисля, че трябва да знаете едно нещо. Все още е прекалено рано и никой не знае какво ще стане, но… аз съм бременна!
Виктори ахна. А Нико бе толкова шокирана, че не успя да реагира по какъвто и да било начин.
— Да, знам — продължи Уенди. — Не беше нарочно. Селдън ми беше казал, че не може да има деца, но се оказа, че това не е вярно! — Тук тя се усмихна и сви безпомощно рамене. — Понякога човек просто трябва да се остави на съдбата. Според мен това е божи дар, задето най-сетне успях да пусна на екран „Парцаливите пилигрими“! Смятах да си купя пръстен със сапфир, но този подарък като че ли е по-хубав!
„Божичко, Селдън Роуз!“ — помисли си Нико. А на глас изрече:
— Но, Уенди, това е прекрасно!
— На Виктор може и да не му хареса, но не ми пука! — усмихна се приятелката им. — Аз съм президентът на „Парадор“ и просто ще тропна с крак. Селдън вече се съгласи, че ако някой от двама ни трябва да напусне „Сплач“, то това ще бъде той. Ще основе своя собствена компания. Доколкото схванах, това му е най-голямата мечта.
— За Виктор изобщо не се притеснявай! — махна с ръка Нико, като че ли Виктор Матрик е някаква незначителна прашинка. — Аз ще оправя нещата с него! Ще извъртя нещата така, сякаш идеята е била изцяло негова — имам предвид, вие със Селдън да се съберете и да си родите беше!
— Ами, не знам… — изрече замечтано Уенди. — Още откакто изкарах онези три дена с Шейн и децата и се грижих за тях, когато се бяха разболели от варицела, и изпуснах фестивала в Кан и срещата си с Виктори… Тогава си казах, че мога да го направя! И наистина го правя! Правя го вече години наред! Това съм аз! Имам си и кариера, имам си и деца! И ги искам и двете! Нуждая се и от двете! Вярно е, че не мога да бъда с децата си всеки миг, но и те не биха ме изтърпели да се въртя край тях непрекъснато! Никое от тях не ме вижда по този начин! И в това няма нищо лошо. И тогава разбрах, че вече не се страхувам. И взех решение, че повече няма да се чувствам виновна за нищо!
— Никога не е трябвало да се чувстваш виновна за каквото и да било! — запротестира Виктори. — Боже, толкова се радвам за теб!