„Боже, колко са суетни хората!“ — помисли си Нико. Беше седем вечерта и колата й бе попаднала в плетеница от возила, опитващи се да вземат завоя от Седмо авеню към Петдесет и четвърта улица и кинотеатър „Зигфелд“, където щеше да се състои премиерата на филма на Уенди. Напрежението, излъчващо се от останалите коли, беше буквално осезаемо — стресът да завършиш работния си ден с посещение на филмова премиера, да трябва да се преобличаш в официално облекло, да си търсиш транспорт, а после идваха и тълпите пред кинотеатъра (възпирани единствено от полицейските барикади, поставени от двете страни на улицата), надяващи се да зърнат с очите си истинска филмова звезда (това ли е най-великият спомен, който хората отнасяха в гроба си — че са видели Джени Кадин на живо?!), да не говорим пък за фотографите и пиарките с вечните си папки с машинки, длъжни автоматично да различават онези, които са някой, от другите, които са никой…
Колата спря в малкото празно пространство пред кинотеатъра и Нико бързо излезе. Сведе глава и бързо премина покрай тълпата, вмъквайки се в една странична врата. Беше решила напълно да избегне срещата с червения килим. През последните шест месеца все повече си даваше сметка, че изобщо не държи да бъде публична личност. Не се нуждаеше от това. Президентът и изпълнителен директор на „Върнър пъбликейшънс“ би трябвало да бъде леко мистериозна, мъглява фигура, която рядко се появява по вестниците. Пък и това бе вечерта на Уенди. Фотографите си имаха да снимат по-важни личности от нея.
— Нико О’Нийли? — обърна се към нея млада жена в черен костюм и слушалки на главата.
— Да — усмихна се любезно Нико.
— Запазили сме специално място за вас на реда, където е Уенди Хийли. Мисля, че съпругът ви е вече там.
— Благодаря ви! — кимна Нико и тръгна след младата жена по пътеката между редовете.
Точно в средата имаше цяла редица места, на чиито гърбове бяха залепени надписи „Хийли“. В единия край седеше Шейн, точно до Тайлър и Магда, която пък седеше до нейната мила Катрина (страхотна жена ще стане с това лице!), до която пък седеше Сеймор, който се пъчеше с новата си вратовръзка. Магда и Катрина бяха с новите си пухкави шапки. Вече бяха добри приятелки — и двете с понита и еднакви шапки. Нико се радваше за тях. Надяваше се завинаги да си останат приятелки. От дясната страна на Сеймор имаше още три празни места. До него ще седне тя, а до нея Виктори и Лин. Хвърли поглед към другия край на реда. От двете страни на Шейн също имаше по едно празно място, което означаваше, че Селдън ще трябва да седи до Шейн! Глупости! Просто Уенди ще седне между тях! И след като се успокои, че всичко й е ясно, Нико зае мястото си до Сеймор.
— Здрасти! — прошепна му тя.
— Здрасти! — кимна той и веднага погледна часовника си — неговият начин да попита защо е закъсняла толкова.
— Трафик! — отсече кратко тя. — Навън е истинска лудница! Вторачи се през него към другия край на реда. По пътеката вървеше Селдън Роуз. Спира… оглежда се за Шейн… и вече сяда, точно както бе предположила Нико — мястото между тях остава за Уенди. Шейн не обръща никакво внимание на Селдън, гледа право пред себе си. Е, ще му се наложи да свиква. Нико се запита дали Шейн знае за новата бременност на Уенди. И да не знае, скоро ще разбере — Селдън вече бе обявил апартамента си за продажба, за да се премести да живее при Уенди.
— Какво прави Уенди? — попита Сеймор, забелязал Селдън да сяда.
— Сигурно се готви да изнесе реч преди началото на филма — отговори Нико.
— Не бе — просъска Сеймор. — Имам предвид със Селдън и Шейн! Просто не е редно!
— Те са големи хора! — сви рамене Нико.
— Не мисля, че Шейн се чувства особено добре — отбеляза Сеймор, неочаквано вземайки неговата страна.
— Вероятно не. Но си го заслужава. Нали той беше този, който толкова държеше да се разведат! — отсече Нико. — Освен това ти никога не си го харесвал!
— Да де, но не съм особено сигурен, че харесвам и Селдън! — отбеляза Сеймор, свил устни като стара мома.
— Той е… добър човек. Поне така мисля — отбеляза не особено уверено Нико.
Пак хвърли поглед към другия край на реда. Шейн продължаваше да съзерцава нищото пред себе си… Не, сега си измисли работа — оправя якето на Тайлър. А пък самият Тайлър като че ли се канеше да направи сцена… Да, ето че започна да се гърчи на седалката си и да рита тази пред себе си. Селдън наблюдаваше детето с периферното си зрение, очевидно чудейки се дали да се намеси или не. А сега пък Шейн се опитваше да игнорира както Тайлър, така и Селдън.