— Здравейте, момичета! — изграчи тя като стара гарга.
Нико автоматично си сложи професионалната физиономия.
— Скъпа, бихме ли могли да поговорим за един твой клиент. Танър Коул? — попита тя.
Филмовата звезда Танър Коул беше лицето от корицата на ноемврийското издание на списание „Бонфайър“, но беше настоял лично да одобри снимките. За да му угодят, се бяха принудили да направят три фотосесии и като че ли това не бе достатъчно, а и бе заявил пред една от асистентите, че ще й окаже честта да й позволи да му направи свирка в тоалетната по време на почивката.
— Миличка, този човек е израснал в обор! В най-буквалния смисъл на думата. Няма никакви маниери! — махна небрежно с ръка Сюзан.
— Кой по-точно? — намеси се с подозрение Карла Андрюз, като постави ръка на ухото си. Тя седеше от другата страна на масата, а много мразеше да я изолират — една от причините, поради която, както твърдеше мълвата, вероятно бе успяла да се задържи на поста си толкова дълго време, макар че за мястото й чакаха купища по-млади жени.
— Танър Коул. Някаква филмова звезда — махна пренебрежително с ръка Мъфи Уилямс. Въпреки че модната индустрия открай време имаше любовна връзка с Холивуд, Мъфи упорито отказваше да приеме съвременната гледна точка към актьорите и продължаваше да гледа на тях по старомодния начин, който ги определяше като разглезени деца е незаслужено високи доходи.
— Да, знам, че е филмова звезда — изгледа я презрително Карла. — Лично аз съм го интервюирала девет пъти. Първото интервю от него взех още в бебешката му възраст!
— Убедена ли си, че държиш да споделиш с нас подобна информация? — просъска Мъфи и попи устни със салфетката си.
— Въобще не ми пука кой ще ме чуе! Не се страхувам от нищо! — сряза я Карла.
— Виктори — обади се Сюзан, загърбвайки Карла и Мъфи, — Лин Бенет успя ли да се свърже с теб?
Значи ето как се е сдобил с телефонния й номер. Виктори кимна и отговори:
— Звънна ми тази сутрин.
— Надявам се, че нямаш нищо против — отбеляза Сюзан. — Обикновено не давам лесно номерата на познатите си, но Лин не ме остави на мира цели три седмици! Още откакто ходил на твоето шоу. Непрекъснато му повтарях, че първо трябва да се допитам до теб, но Лин си е такъв — изпада в разни мании. Обади ми се пет пъти, настоявайки, че на всяка цена трябвало да те види!
„Господи! — помисли си Виктори. — Сега целият ресторант ще разбере, че Лин Бенет ме кани на среща!“ От друга страна, имаше ли някакво значение? В мига, в който ги зърнат заедно на публично място, всички ще знаят.
— Но нали вече сме се запознавали! — изтъкна крайно озадачена на глас тя. — Най-малко десет пъти!
— И сто пъти да се бяхте виждали, той пак няма да си спомни! — изсумтя Сюзан. — Мозъкът му е като сито! Преди две години, по време на едно събитие, се засече с първия си бизнес партньор и не го позна! Представяш ли си?!
— Е, не е чак толкова глупав, де! — вметна Карла. — Все пак е милиардер!
— Както и да е. Иначе е безобиден — съгласи се Сюзан.
— Направо си е котенце — добави журналистката. — Жените непрекъснато го използват. Особено умните.
— Защо се изненадваш? Та той е мъж! Няма абсолютно никаква представа какво иска! — пошепна Мъфи.
— Съвсем случайно обаче е мой добър приятел — отбеляза наперено Сюзан. — Може и да не е идеален, но има ли идеален човек на тази земя? Непрекъснато си напомням, че независимо колко ме вбесява моят съпруг Уолтър, аз вероятно съм по-лоша…
— Ето я и Уенди! — извика Нико, като вдигна глава.
— Здравейте! Извинявайте, че закъснях! — изрече задъхано Уенди Хийли, изправяйки се до масата. Очилата й бяха запотени, а дрехите й леко капеха.
— Скъпа, да не би да си вървяла пеша? — изграчи Сюзан. — Там, в „Сплач“, да не би да не се грижат за вас?
Уенди се смръщи. Да, наистина беше вървяла пеша чак от офиса си — асистентът й Джош съвсем небрежно я бе информирал, че не може да й осигури кола.
— Имам за асистент мъж — отговори тя, сякаш това обясняваше всичко.
— О, и аз имах веднъж асистент мъж — намеси се Виктори. — Носеше розови пуловери, които си купуваше от магазинчета втора употреба, и всеки следобед подремваше. На дивана. Същинско дете! Понякога се чудех дали да не започна да го храня с мляко и бисквитки!
— Абе, всички мъже в този град ли са толкова побъркани? — попита Уенди.