Вярно е, че имаше и кратък емоционален спад. Беше по време на коледната им ваканция в Аспен, когато тя се бе почувствала изтощена, напълно изпразнена и ужасно сама — въпреки че тримата със Сеймор и Катрина се блъскаха цяла седмица в тясното пространство на двустайния хотелски апартамент в „Литъл Нел“. Ала леката депресия се бе изпарила в мига, в който самолетът им се бе приземил на летище „Кенеди“. Горкият Кърби така и не бе успял да се добере до яхтата на Лин (Нико така и нямаше да спре да се удивлява, че той се познава с великия магнат, но пък красавци като Кърби са задължителен атрибут на всяко парти), поради което бе отскочил до семейната си къща в Сейнт Луис. Накрая успяха да се видят едва в първия четвъртък на Новата година, когато Нико съзнателно бе съкратила един делови обяд и бе отскочила до неговия апартамент. През първите десет минути той беше в особено, необичайно за него мрачно настроение — седеше на дивана и се опитваше да постави нова батерия на дистанционното, като от време на време вдигаше глава и я поглеждаше тъжно. Накрая успя да постави проклетата батерия и да включи телевизора.
— Е — изрече накрая, преструвайки се на особено заинтригуван от „Шоуто на Елън Дидженерис“, — спа ли с него?
— С кого? — изуми се тя, като си каза, че ако не преминат по-скоро към онова, за което бе дошла, ще бъде принудена да си тръгне без него.
— Много добре знаеш кого имам предвид! — отбеляза обвинително той. — Със съпруга ти!
— Със Сеймор?!
— Да бе, Сеймор! — изрече той така, сякаш от самото произнасяне на това име го заболяваше.
Божичко! Ама той ревнуваше! Ревнуваше, при това от Сеймор?! Само да знаеше…
— Не, не съм — отговори на глас Нико.
— Заради мен ли? — попита той.
— Да, скъпи! Заради теб!
Естествено, че не беше заради него, но на Кърби не му влизаше в работата да знае истината. Но ироничното в случая бе, че съпружеските отношения между Нико и Сеймор представляваха за нея много по-голяма и много по-неудобна тайна, отколкото извънбрачната й връзка с Кърби.
А тайната беше много простичка — двамата със Сеймор не бяха правили свестен секс вече повече от три години.
Обикновено им се случваше да минават без секс месеци наред, а когато в крайна сметка се събираха, и на двамата им ставаше ясно, че го правят по-скоро по задължение, отколкото от страст или желание. Но това беше просто върхът на айсберга. Двамата вече даже не се докосваха, с изключение на случайните целувки по бузата за довиждане или когато голите им крака се сблъскваха на спалнята. В такива случаи Сеймор обикновено стискаше пръстите на краката й в своите, а после се отдръпваше. Нико си даваше сметка, че е добре да поговорят по този въпрос, ала в излъчването на съпруга й имаше нещо, което не предполагаше подобни интимни разговори. Пък и тя си знаеше какво би й отговорил: „Просто сексът не ме интересува. Това няма нищо общо с теб, ала не желая да правя нещо, за което нямам никакво желание.“ Нещо й подсказваше, че разбулването на мистериите и мотивите, криещи се зад отношението му към секса (и особено към секса с нея), би било изключително болезнено преживяване, а освен това и пагубно за техния брак, така че предпочиташе да си мълчи. В началото се чувстваше объркана и наранена, но с течение на времето стигна до извода, че сексът действително не е толкова важен. Каза си, че спокойно може да живее и без него, особено щом има на главата си далеч по-важни от това неща. Ала после се бе появил Кърби.
Наближаваше десет и половина вечерта и тя седеше на задната седалка на една от лимузините на „Сплач-Върнър“. Навън беше влажно и доста хладно — беше валяло почти цял ден, температурите бяха паднали под нулата и сега улиците проблясваха под белите светлини на лампите и витрините. Нико оправи дългото си до петите палто от норка и се загърна по-плътно в него. Беше ходила на благотворителна галавечеря за събиране на пари за образованието. Кърби също беше присъствал там. Не на нейната маса, разбира се — това би било прекалено рисковано. Обаче доайенката на нюйоркския елит, Сюзан Ароу, беше искрено поласкана да приеме Кърби на своята маса — красивите млади мъже бяха изключително рядко явление на подобни събития. През декември Нико бе наредила нещата така, че да запознае Кърби със Сюзан — под предлог, че тя може да му помогне в актьорската кариера. После между двамата се бе зародило приятелство, така че за Кърби беше напълно естествено да й заяви, че ако някога се нуждае от кавалер, той е на разположение. Та ето как Кърби се бе озовал на съседната маса, при това без никой да подозира, че именно Нико е виновна за неговото присъствие на подобни бляскави събития.