Жалка история, разбира се. Ала онези няколко минути в кабинката на тоалетната се бяха превърнали в един от най-прекрасните мигове в нейния живот. Седмици след това тя продължи да живее със спомена. Споменът за начина, по който черната коса падаше върху челото му, за цвета на сочните му устни (бежово черешови, с по-тъмна линийка точно там, където започваше кожата, все едно си бе сложил молив за устни), за усещането на тези устни върху нейните. Меко и гладко, и влажно. (Нейният съпруг Сеймор винаги стискаше устните си и лепваше върху нея сухи, кратки целувчици.) Тогава Нико имаше чувството, че устните му обгръщат цялото й лице. Краката й омекнаха — в най-буквалния смисъл на думата. Не можеше да повярва, че все още е в състояние да изпита подобно вълнение. На четиридесет и две, моля ви се! А като тийнейджърка!
Слава богу нещата спряха дотук. Кърби й бе дал телефонния си номер, но тя така и не му се обади. Той също — вероятно изпитваше прекалено голям страх от влиятелната й позиция в обществото, за да се осмели да го стори. И така беше по-добре. Да започне връзка с фотомодел на мъжко бельо би било просто абсурдно! Особено на фона на отвращението, което тя съвсем явно демонстрираше относно извънбрачните връзки на колегите си в „Сплач-Върнър“, които на всичко отгоре даже не си правеха труда да ги прикриват.
Но какво щеше да прави сега, на публично място, пред очите на половината от елита на Ню Йорк?! Дали да не се направи, че не го познава? Ами ако той първи повдигне въпроса? Или пък още по-лошо — ако въобще не я помнеше?! Виктори със сигурност веднага щеше да измисли нещо — нали не беше омъжена и непрекъснато попадаше в подобни ситуации! Обаче Нико бе живяла с един и същи мъж в продължение на четиринадесет години, а когато проживееш толкова дълго в подобен затворен свят, напълно изгубваш способността си да навигираш в романтични ситуации с други мъже.
Точно тук й се наложи да си напомни, че в случая въобще не става въпрос за романтична ситуация. Ще поздрави Кърби, сякаш го познава съвсем бегло (което си беше точно така), после ще се съсредоточи върху шоуто и накрая ще се прибере вкъщи по живо по здраво. Всичко ще протече съвсем нормално и невинно.
Точно тогава пред нея изникна Кърби.
— Здрасти! — извика той толкова високо и ентусиазирано, сякаш бе на седмото небе, че я вижда.
Нико вдигна глава, възнамеряваща да съхрани хладната си, незаинтересована фасада, но веднага щом го зърна, сърцето й се разтуптя бясно и тя си даде сметка, че усмивката й наподобява напълно глупашкото задоволство на гимназистка.
— Какво правиш тук? — попита той и се отпусна в стола до нея. Седалките бяха поставени толкова близо една до друга, че бе напълно невъзможно да седиш до него и да не го докоснеш. Нико усети, че й се завива свят.
— Виктори Форд е една от най-добрите ми приятелки — отговори тя.
Кърби кимна и отбеляза:
— Защо не го бях разбрал по-рано?! И все пак не мога да повярвам, че сега седя до теб! Къде ли не те търсих!
Това изявление беше толкова шокиращо, че Нико се видя в чудо какво да отговори. Огледа се, за да види дали някой не ги наблюдава, а после реши, че при създалите се обстоятелства най-добрата реакция бе да не отвръща нищо.
— Така ли? — бе единственото, което отрони, а после плъзна небрежно поглед към лицето му. Голяма грешка! В главата й автоматично нахлу споменът за тяхната целувка. Нико прехвърли крак върху крак и усети, че започва да се възбужда.
— Ти изобщо не ми се обади — отбеляза очевидния факт Кърби. Тонът на гласа му предполагаше, че е обиден.