Выбрать главу

На Нико й се прииска да го убие на място, но в този момент улови погледа на Виктор. Той потупа Брус по гърба и отбеляза:

— Няма да е зле и ти да се позамислиш за свои деца, Брус! Винаги съм казвал, че семейните хора са далеч по-добри като изпълнителни директори, отколкото ергените!

На Нико това й беше напълно достатъчно.

На някакъв етап от празненството тя се качи с Катрина в една от стаите за гости на втория етаж, за да я накърми. Тъкмо се връщаше, когато в коридора се сблъска с Виктор.

— Благодаря за защитата — изрече спокойно тя.

Виктор като че ли се понаду и отговори:

— Налага се да държа нерезите изкъсо. Как вървят нещата при вас, между другото?

Почти бяха стигнали стълбите. Само след няколко секунди щяха да се разделят. Нико реши, че това може би ще бъде единствената й възможност да разговаря насаме с големия шеф.

— Ще направим зашеметяващ първи брой — отбеляза самоуверено тя, като премести бешето от едната си ръка на другата. — И съм убедена, че ще продължим да набираме скорост и читатели, стига да не забравяме, че „Бонфайър“ е списание, което дава път на жените. Честно да ти кажа, когато рекламодателите видят да влиза мъж издател, ами… не съм сигурна, че този факт изпраща необходимото силно послание.

Виктор кимна и отбеляза:

— Може би си права. Ще си помисля по този въпрос.

И така, лека-полека, тя се възползваше от всяка предоставила й се възможност да напомня на Виктор за подходящото послание към рекламодателите, като същевременно внимаваше и си пазеше гърба от Брус. Изминаха няколко месеца, без нищо особено да се промени. Но както често се случва на този свят, шансът най-сетне потропа на вратата.

Един от козметичните гиганти беше организирал едноседмична промоция и празненство в ексклузивен ски курорт в Чили. Частният им „Боинг 747“ караше знаменитости, модели и хора от издателския бизнес — събитие, за което Брус Чикалис даваше мило и драго. За съжаление „Сплач-Върнър“ въобще не одобряваше неговите ръководители да предприемат пътешествия до далечни места, откъдето не могат да бъдат върнати много лесно. Нико си даваше сметка, че ако Брус прояви дори капка здрав разум, ще предпочете да откаже ваканцията. Ала номерът беше да го убеди да стори точно обратното и да поеме този риск.

Но как?

— Тези неща са много по-лесни, отколкото си мислиш — отбеляза Сеймор. — Мъжете са прости същества. Само му кажи, че не трябва да заминава.

— Не мисля, че е моя работа да му казвам какво трябва и какво не трябва да прави — изтъкна Нико.

— Точно в това е и уловката!

Всяка сряда сутрин Нико организираше брифинг с Брус и неговия мениджърски екип. И ето че в края на един такъв брифинг тя повдигна въпроса за празненствата в Чили.

— Не искам никой от вас да ходи там! — отсече тя с равен, делови тон. — Смятам, че можете да си оползотворите много по-добре времето, ако през тази седмица останете в Ню Йорк!

Брус изви вежди шокирано, но бързо дойде на себе си и изрече ехидно:

— Аха, значи пак си играеш на мамичка, а?!

Звучеше като шега, но в тона му се усети нещо съвсем друго. След десет минути той беше отново в офиса й. Тресна вратата зад гърба си и заяви:

— Трябва да поговорим! Да не си посмяла втори път да ми казваш какво да правя, още повече пред подчинените ми!

— Те са и мои подчинени — отговори спокойно Нико. — Просто искам да се уверя, че броят ще излезе в срок.

— Аз си имам свои собствени срокове!

— Както желаеш! — сви рамене тя. — Само ти пазя гърба.

Той изсумтя презрително и излезе.

Да, както и можеше да се очаква. Брус налапа въдицата. Докато караше ски в Чили с разни моделки на бельо и бански, Нико и Виктор избраха неговия заместник — една жена. При други обстоятелства Майк Харнес сигурно би защитил Брус, но Нико усети, че Виктор използва инцидента с Брус, за да държи Майк под контрол. Желанието на големия шеф да се отърве от този издател не подлежеше на коментар.

По план главата на Брус Чикалис трябваше да падне на следващия ден след завръщането му от Чили. Но сигурно бе заподозрял, че в негово отсъствие се е случило нещо, защото още в мига, в който кацна в Ню Йорк, звънна на Нико и настоя двамата да се видят на вечеря, за да „обмислят бъдещата си стратегия“.

Това беше покана, на която Нико просто не беше в състояние да устои, както и една от ранните върхови точки в нейната кариера. Никога нямаше да забрави онази вечер. Никога нямаше да забрави как Брус каканижеше как са започнали зле, но как трябвало да започнат да работят заедно, като екип. И тя бе кимала и се бе съгласявала с него с ясното съзнание, че утре по това време с нето вече ще бъде свършено и той ще бъде изхвърлен от сградата, а тя ще му маха от прозореца си като победителка. Тогава усети сладкия вкус на властта. А той изобщо нямаше понятие какво се крои зад гърба му. Вярно, че на няколко пъти по време на вечерята тя бе изпитала съжаление към него и сериозно обмисляше вероятността дали да не му каже истината. Но много бързо се разубеди. Тук ставаше въпрос за големия бизнес, а и Брус беше вече голямо момче. Крайно време беше да се научи сам да се грижи за себе си.